Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2009 21:16 - Влашки народни приказки
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08.2009 21:26



 

ГОСПОД, МОМЧЕТО И СВ. МИХАИЛ

 

Си било едно момче младо и много красиво; и си имало един кон красив и много юнак, и му бил много на кейфът. Харно, ама на момчето беше му дошла умирачката. И господ прати св. Михаил, за да му земе душата на момчето. Харно, ама кога дошъл св. Михаил при момчето по божята поръчка и като го видел момчето, оти било много младо, красиво и прилично, му било жал да му земе душата. Тога се помислил, що да му стори — трябало да се изпълни думата господова. Зел душата на коньот негов, на кого що имаше голем мерак. И умре коньот на место момчето жертва. Св. Михаил се върнъл при господа и му разказал, що сторил. Тога господ му рекъл: «Не си сторил харно, че требаше да умре момчето, а не коньот.»

 

Момчето, от мерак за коньот, че му умре, весден охкаше и казваше: «Ох, по-харно беше аз да умрех от колко що ми умре коньот, защото такъв кон не ще найда друг.»

 

Тога господ, като му виде умот на момчето, му рече на св. Михаил: «Види, че не биде благодарно момчето от добрината, що му стори! Тога, ходи пак да му земеш душата на момчето.» И дойде св. Михаил пак при момчето и му се показа како човек, и зеха познанство со момчето и се побратимиха, и му рече св. Михаил на момчето: «Хайде, побратиме, да ходиме на лов двайцата», — че момчето било много ловджийче и ходело на лов со коньот си. И отидоха на лов двайцата в планина. Момчето ходело по пътят и велело: «Ах, по-харно беше аз да умрех, от колко що ми умре коньот! Ево, сега не можъм да хода напред пеш.» Св. Михаил му рекол: «Хайде, полека, полека, ще вървиме.» И отидоха на една рамнина, при една чешма. Ядоха хляб, пиха студена вода и си легнаха на ледината да поспият. И кога заспа момчето, тога станва св. Михаил и му зима душата на момчето и си отива по пътят заедно со душата. И пътем момчето (душата) му рече: «Ох, що съм лек, море побратиме. Много по-леко вървъ сега отколко пред да спиеме.» И като отидоха до едно място, погледа на поясът и виде, че му го няма оръжието и веднъж му рече на св. Михаил: «Побратиме, аз съм си забравил оръжието на чешмата, къде що спахме. Почекай ме тука ти, та да се върна аз да си го зема.» — И се върна назад, отиде къде чешмата. Кога гледа — едно момче со оружие на поясът спие при чешмата. И се уплаши, та се върна назад при св. Михаила и му разказва: «Побратиме, едно момче друго ми го зело оръжието мое и си го клало на поясот свой, та си спие при чешмата. И мене ми е страх да отида сам. Ами хайде да отидеме двайцата да му го земеме.» Тога св. Михаил му рече: «Побратиме, той човек тамо не йе друг, а си сам ти — тялото твое йе тамо.» Тога момчето рече: «Нали съм аз со тебе?» Тога му рече св. Михаил: «Ти си само душата, а тялото твое йе тамо.» Момчето рекло: «Како що велиш ти, аз съм мъртов?» Св. Михаил му рекол: «Навистина ти велям, че ти си мъртъв и аз съм св. Михаил, и аз бях пратен от господа, за да ти зема душата. Харно, ама мене ми беше жал, като те видях такова момче красиво и хубаво, та  затова зех душата на коньот, а тебе те оставих. Харно, ама ти не биде благодарен и много пъти рече: «По-харно аз да бях умрел от колко що коньот.» Заради това господ пак ме прати да ти зема душата, че повече си обичал коньот от колко що себе си.»
Тога отидоха си горе (на небеси).

 

ЧОВЕКЪТ, ЩО ТЪРСИЛ ПРАВЕДЕН КУМ

 

Си беше един сиромах човек и когато господ му даде едно дете, и нямаше кум да му го кръсти, търгна по един път да найде кум. И по пътя найде един старец. Като се срещнаха, старецът го пита: «Къде отиваш?» Он му рече: «Че търся човек за кум да ми кръсти детето». Старецът му рече: «Не ме сакаш мене?» Он го попита: «Кой си ти?» — «Аз съм господ» — му отговори старецът. Човекът му рече: «Не те сакам тебе, защото работиш с хатър — на някои люге им даваш многу богатство, а на някои съвсем малко.»

 

Се раздели човекът от стареца и отиде по-тамо и срещна друг един човек. Все така и него го попита. А той му каза, че бил св. Петър и му рече, че: «Не те сакам за кум, защото на някои им отваряш райт да влезат, а на някои го затваряш.»

 

И се раздели и от него. Отиде по-тамо и найде друг човек, кой беше св. Михаил. И му рече: «Не ме ли сакаш мене за кум?» А той му рече: «Че тебе те сакам, защото не работиш с хатър — когато отиваш да земеш душите, не гледаш, че е имотен или сиромах.»

 

Отидоха двайцата у дома и му кръсти детето. И тога му рече св. Михаил: «Ще ти стора тебе едно добро, за да се сториш богат: ще събереш от всите треви и ще ги свариш, и водата от тревите ще я събереш в едно шише. Тога ще се кажеш за лекар и ще земеш да лекуваш болестите. Когато отидеш у някой болен, ако ме видиш къде нозете на болнийт, да се нахватиш да го лекуваш; ако ли ме видиш при главата му да се не нахващаш, защото ще му зема душата. И с овой лек ще спечелиш много пари, та ще се сториш много богат.»

 

Тога отидоха двайцата към планината, за да видят и други чудесии. Когато отидоха тамо, найдоха много свещи, що горяха. Тие бяха ясики, но така му се виждаха на човека. Човекът попита св. Михаила: «Що са овие свещи, едни по-големи, друзи по-малки?» Св. Михаил му рече, че овие свещи са животът на людьето — когато ще догори свещта, тога умира и човекът. Човекът почна да го пита пак: «Чия е овая голяма свещ?» «Тая е ето на кого.» — «Ами овая голяма свещ чия е?» — «Тя е ето на кого.» — «Ами другата голяма?» — «Таа е на твоето дете.» — «Ами оная малкана, чия йе?» — «Тая е твоята.» «Ами не можеш ли да отрежеш малку от свещта на детето ми и да туриш на моята свещ?» — «Не можа, защото аз не работя с хатър.»

 

Тога св. Михаил отиде си и човекът си дойде у дома. Направи с тревата така, както му рече св. Михаил, зе да лекува болестите. Мнозина люде излекува с науката, що го научи св. Михаил и се стори много богат. Хайде, хайде, потем малку време се разболе сам той (човекът). Като седе малко време болен, дойде

 

485

 image

 

св. Михаил при главата му да му земе душата. Тога той рече на жена си да го свърти (да го обърне) инако , т. е. където му беше главата да му тури нозете и обратно. Но св. Михаил пак седна при главата му. Завръща се човекът инак, пак св. Михаил отива при главата му. Тога старецът се обръща към св. Михаила с ове думи: «Куме, аз зная, че си дошъл да ми земеш душата, но много ти се моля, ако е възможно да ме оставиш още малку време да поживея, че сега имам богатство, та да му се понарадвам!» Св. Михаил му рече от еднъж: «Кръстниче, ти знаеш, че аз не работя с хатър!» Тога старецът стана малко прав и му рече: «По-скоро свърши си работата, куме. Видях наистина, че не работиш с хатър!»

С тези думи и старецът даде душа.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14468556
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031