Постинг
16.08.2009 22:46 -
Удоволствието да убиваш - срам ме е, че съм човек
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1281 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2009 19:49
Прочетен: 1281 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 18.08.2009 19:49
Удоволствието да убиваш когато е свързано с душевен катарзис не стига до степените на различните удоволствени преживявания. Въздигнато като част от човешкото развитие, то става част от изкуството да убиваш. Дори държавата и държавите по света стимулират убийствата. Дори държавата стимулира свободата на гражданите си с оръжие на свободен достъп в оръжейните магазини с възможността да прати убийците в затвора на пълно санаториално лечение и специфични удоволствия за живи хора. А аз съм взел да мрънкам, че държавата стимулирала убийствата . Ами всичко си е в реда на нещата тогава. Държавата и мръсните юристчета, които приемат мръсните закончета си казват, че всеки има съзнание, за да използва оръжието по предназначение. Е питам аз тогава убиецът има ли съзнание един убиец? Нали знаете, че юристите винаги разсъждават даже и за най-големите изверги, че те са невинни преди извършване на престълението и до доказване на деянието. Като го гледате този беззащитен и жалък мъртъв вълк, оръжието използвано ли е предназначение.
Аз не виждам какво оправдание имат тези ловци да убиват вълк през зимата, когато той не става за ядене, а те самите не следва да са измършавели от глад.
Esse homo vivendi ludere et canis lupus in exitus lethalis.
Аз не виждам какво оправдание имат тези ловци да убиват вълк през зимата, когато той не става за ядене, а те самите не следва да са измършавели от глад.
Esse homo vivendi ludere et canis lupus in exitus lethalis.
Търсене