Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2009 23:58 - Генният дрейф на кръвните групи и следите на човешката историята
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 8218 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 18.06.2011 21:47


Кръвногруповата принадлежност е много по-важна, отколкото расовата, националната или държавната. Това е така, защото кръвните групи са пряк носител на вашия произход, на историята и на редица научни закономерности, свързани с тях.
Повечето любознателни четци знаят, че крайния запад в лицето на Англия и Франция са най-богати на антигена А, оформящ кръвната група А, а китайците и филипинците са богати на антигена В в кръвта си, определящ кръвна група В. Обединяването на двете кръвни групи в АВ е станало в близките 10000, тъй като в дълбоката древност, когато за твърде дълъг период са били налице две човешки раси - бялата и жълтата, те не са се смесвали. Едва след опитомяването на коня от преди 15000 години е било възможно образуването на кръвна група АВ. Дотогава бялата и жълтата раса не са се срещали в генетичен и географски аспект. Особено интересен е факта, че перуанските индианци не съдържат нито А нито В антигени и това единствената народност с изцяло О кръвна група в света са могли. Има две теории, които обясняват този феномен:1. Ранното отделяне на полинезийците в Андите отпреди 100 000 години, което е трудно постижим феномен. 2. Втората по-вероятна територия е заемането на западното крайбрежие на Южна Америка преди 30 000 и наличието на локален високопланински дрейф на гените за кръвните групи, поради рязката способност на кръвните аглутинини да предизвикват студова аглутинация във високопланински условия. С времето тези аглутинини изцяло са отпаднали от популацията, но народът който е могъл да засели високата планина е трябвало да притежава еднаква генна честота на гените А и Б. Такава честота е налице при филипинците. И действително, оказва се, че филипинците антропологично са най-близко стоящата народностна група до полинезийците - тези от които започва разселването и образуването на народността на инките. При това е налице още един феноменален факт. Инките не произлизат и нямат нищо общо със северноамериканските индиаци, които са сродници на ескимосите и са релано северен народ, нито пък се спускат по западното панамско крайбрежие. Полинезийците са използвали древен морски път, в качеството на си на морски народ, до земите на Огнена земя и по запазното крайбрежие на южна Америка са достигнали до Андите.
Полинезийците, прогенитори на ацтеките, достигат западните брегове на Северна Америка чрез нов северен път с междинна станция през островите Хаити.
Пак от същите генетични позиции и закономерности североамериканските индиаци са сродници на викингите и лапландците.
С други думи североамериканските индианци са смесица от народи със сложен произход една част от които имат лапландски произход - това са тези по атлантическото крайбрежие. Друга част са с ескимоски произход. А трета част са наследници от края на Ацтекското царство, с корени от самите ацтеки, чийто корени са полинезийски. Високият процент на кръвна група А при североамериканските индианци не може да бъде отдаден само на метизацията между тях и европейските колонизатори. 
Най-интересната хипотеза е че индианците в северна Америка са смес от ескимоси, полинезийци и лапландци, последните от които дават генетичния антиген "А". Това показва, че викингите са кръстосвали Атлантика много преди пиратите да го направят. Все още оставя необяснен факта, защо при североамериканските индианци е толкова висока честотата на кръвен антиген А=58 %, че тя е по-висока от тази на европейците и защо е толкова честотата на кръвен антиген В - почти нула. След катастрофичния край на Ацтекско-полинезийското царство, наследниците с кръвен антиген Б не са оставили свои следи.  Десцензията на народите от север на Юг в Северна Америка е довело до необходимост да превалира единия ген.
За да стане ясно това, ще трябва да разкрием произхода на ескимосите. Абсурдно е да се мисли, че полинезийците в качеството си на южен и морски народ, ще са родоначалниците на аскимоския етнос. Това е нелогично. Такива биха могли да бъдат сухоземните азиатски племена от жълтата раса. С обитанието им на север обаче непрекъснато изчезва кръвен ген В. Тяхната висока специализация към живот при минусови температури в рамките на няколко хилядолетия ликвидира генът В, който е силен аглутиноген и предизвиква студова аглутинизация с хемолиза при ниски температури. Населявавйки най-северните територии и акватории ескимосите населяват още от преди 10000 години заемат и земите на Северна Америка. Тяхната десцензия на юг би била нетипична ако ескимосите на континета имаха съседи, но поради факта, че континента е празен, започва да действа друг естествен отбор. Ловът на мегафауната на Америка е изисквал силни, здрави и дълги кости. Липсата на кръвни антигени, довежда до вноса им от лапланците. Разпространението на юг и липсата на друг конкуртен ген, води до бърз генен дрейф на гена за кръвния антиген А и силно увеличава неговата честота. Ето защо при липса на конкуренция и при заемането на прерийните територии на континента алела за гена А е с по-голяма генна честота от този в Европа.
Друго доказателство, че това е станало за последните 10000 години, че при заемането на севера и при спускането на юг в Северна Америка, както ескимосите, така и самите северноамерикански идианци не са могли да избледнеят и да станат бледолики по законите на генетиката.
Честота на разпределение на кръвните групи в отделните народности по света:
Националност 0 A B AB
Немци 41% 43% 11% 5%
Англичани 44% 41% 10% 4%
Перуански индианци 100% 0% 0% 0%
Маи 97% 1% 1% 1%
Северноамерикански индианци 17% 82% 0% 1%
Поляци 37% 38% 17% 8%
Българи 32% 44% 15% 8%
Французи 42% 44% 10% 4%
Виетнамци 45% 21,4% 29,1% 4,5%
Аборигени 44,4% 55,6% 0% 0%
Лапландци 18,2% 54,6% 4,8% 12,4%
Средноевропейци 39% 48% 9% 4%
Японци 30% 40% 20% 10%
Китайци 40% 26% 27% 7%
Филипинци 45% 22% 27% 6%
USA 45% 40% 11% 4%


Автор на статията:
Димитър Георгиев - Даков




Тагове:   Генетика,   ескимоси,


Гласувай:
3
0



1. apollon - Изключвайки хипотезата на Тур Хайердал, острова РАпа Нуи е спирката на полинезийците към колонизирането на Андите преди10-30 000 години
09.08.2009 02:01
Ронго-ронго е древна писменост на жителите на Великденския остров, която за съжаление не е разчетена и до днес.
Островът, наричан още Рапа Нуй е владение на Чили в Тихия океан и е едно от най-изолираните места в света. Създаден е от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака.
Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски. Когато пристигнал на острова, той заварил 2000-3000 души коренно население.

На Великденския остров се намират т. нар. моаи - уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини - от 1 до 9-11 метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.

В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.

Освен моаи друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята.

Следващата мистерия са пещерите - те са под цялата повърхност на острова и можеш да бродиш из тях с месеци.

Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от н.е. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там са живели 10 000-15 000 души. Те били обособени в два различни народа - "дългоухи" и "късоухи". "Дългоухите" били по-многочислени и облагодетелствани, докато "късоухите" заемали подчинено положение. Смята се, че "късоухите" осъществили въстание, вследствие на което "дългоухите" били напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло и се отдало на канибализъм и робовладелчески отношения.

През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на о-в Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посетил острова. Той развил теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория остава недоказана.
цитирай
2. анонимен - Авторът Даков може и да е прав в на...
02.03.2010 17:42
Авторът Даков може и да е прав в научните си разсъждения, но несъмнено има нужда от основен курс по български език.
цитирай
3. apollon - така е - писано е в бързина
02.03.2010 18:09
така е - писано е в бързина
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11372084
Постинги: 5225
Коментари: 10159
Гласове: 18545
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930