Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2009 17:33 - Преследвал ли е Аспарух византийските войски на Константин Погонат и бягал ли е българския хан от хазарите?
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2001 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 07.08.2009 17:34


Вземайки най-многочислената част от народа на баща си Курт, Аспарух губейки сражението с хазарите по защитата на бащината с държава, предприема постепенно отстъпление в Голяма Скития. До края на живота си най-голямата болка на Аспарух е поражението му от хазарите и загубата на бащиното му отечество. Същевременно хазарите не са могли да влязат в пряка битка с армията на Аспарух, заради страха от поражение. Отеглилият се Аспарух в същата година на сражение 671 потегля за Малка Скития, където скрива народа си в делтата на Дунав - естествена речно-блатна преграда за преследвачите. Хазарската загубата на Аспарух е била значима. В следващите години, той се опитва да разшири територият на стануване на своя народ, заради непрекъснато прииждащите от Баянова България българи. Това го кара да изкопае ров срещу хазарските нападателни отряди. Под прикритието на няколко естествени пригради като трите реки Днепър, Днестър и Дунав, Аспарух запазва народа си от хазарски атаки и набези. Условията за живот в Онгъла са били непоносими. Още първата година се е наложило след пролетните наводнения и изливи, народа да се евакурира на Север от най-северния ръкав на Дунав. Същевременно крепостта на Онгъла при днешния град Никулицел била построена, за да се установи твърдина в равнината на делтата срещу нападения от Юг. Това е било печално известно на Аспарух изправяйки се пред портите на една от големите империи в света - Византия. Именно крепостта край Никулицел е била обраградена от войските на Константин Погонат. Без да имаме свидетелства от византийските хронисти, оскъдни на приказки за историята на битката поради унижението, можем със сто процентна сигурност да кажем, че обсадата е изморила Константин и наред с лошите нехигиенични условия на делтата е накарало императора да отдъхне в Месембрия, неподозирайки за обрата в събитията. 
Тъй като в онова време най-добрата възможност да забогатееш е в битка, взимайки обоза на врага, Аспарух се възползва от тази златна възможност и преследва византийците до Одесос, като по-голяма част от тях избива и само малка част от тях се спасяват в крепостните стени на Одесос. Никога иначе Византия не би отстъпила цяла Мизия. Това клане е било поразително, а и Аспарух не е имал друг избор, когато същия този враг е могъл да избива неговия народ. Едно от доказателствата за спечелените богатства от Византия е сребърния императорски орел - любимата реликва на новия монарх.
Всъщност много малко хора знаят, че Онгъла е бил три пъти по-голям в древността и е имал хълмиста част, където е била разположена войската на Аспарух и неговата конница. Най-южния ръкав на Дунав се спускал хоризонтално между реката и Черно Море на нивото на пристанището Томи. Има възможно точно тази част да е била заета от Аспарух, а не самата делта на реката, която от десетилетия не била обитавана, заради трудните условия на живот в нея и крайно блатистия й терен. Опасявайки се свойта най-близка до българите крепост Одесос, както и от нападението на Аспарух в тракия като политическа и военна проява, равна на обявяването на война, Константин напада крепостта на Аспарух разположена в близост до Томи. Вероятно Томи като римска крепост е била превзета от Аспарух. Единственото населено място на делтата на Дунав е тракийския град Истриум, населен откъм понтийския бряг. Там преди това е било и поселението на гетите на Аларих, родом от тези места. 



Гласувай:
1



1. анонимен - А пък островът, като остров, е за...
07.08.2009 18:03
А пък островът, като остров, е заграден от всяка страна, следователно двор, тъй че
“огл” е турска дума, а с това и българите са турци и т.н.
Веднъж това установено, може да се пресметне и количеството на българите. Понеже
остров Пюки има 50 кв. километра, то Златарски мисли, че Аспаруховата орда е
наброявала 20-25 хиляди души (стр. 330). Той стига до това число, като предполага, че
на един квадратен километър са живели 400-500 души.
Това число, посочено от Златарски, се взима и от чуждите историци, когато описват
този период от нашата история, понеже те в това отношение цитират българите,
мислейки, че българите разбират по-добре своята история. (Виж Ст. Станоjевич,
Византja и срби. Книга Друга. У Новом-Саду. 1906. стр. 55)
Преди да продължим искаме да отбележим, че в казаното дотук не сме съгласни със
Златарски.
Няма да възразяваме дали наистина е съществувала някаква орда и т.н., защото от
онова, което ще посочим по-натам, ще се види, че това не е така. Тук само ще кажем,
че Златарски няма повод прави заключения, че думата “огл” е тюркската “агъл”. Думата
“огл” ни е предадена главно в две форми. Теофан я пише (онглос), а Никифор
(оглос). Шафарик, като взима предвид формата “онглос”, казва, че тази
дума е славянска и означава . Тъмният звук в старо време звучал “он”,
следоватено = онглос = онгл = или .
Въпреки това, Златарски казва (стр. 326), че след като се установило четенето
(оглос), ставало ясно, че тази дума не може да се приравни на старо-българската
. Думата “огъл” (стр. 320-330) не е нищо друго освен турско-кавказката “агъл”,
която в гръчка транскрипция се обърнала в “оглос”. Златарски никъде не посочил
доказателства, че турското “а” преминава в гръцка транскрипция като “о”. Той си го
казва ей така, а такова волно твърдение няма значение за истината. Също не е
посочил доказателства, откъде се е взело това “ъ” в турската дума “агъл”, защото от
“огл” би трябвало да стане после “агл”, а не “агъл”.
Той не е справедлив като взима само формата “оглос”. Трябваше да вземе под
внимание и другите форми на тази дума, да ги сравни и да извади средна форма, която
да му служи като основа и нея да сравнява. Той и е взел само онази форма, която му се
вижда по-близка до турската “агъл”, обаче това не е обективна работа.
Напротив, ако сравним дадените от Теофан и Никифор форми, ние ще стигнем до
съвсем други резултати. Старославянското или се е произнасяло
първоначално “онгъл” или “онгл”. Носовият звук обаче е изчезнал у повечето славянски
народи. При българите е станал тъмен ( ), а при руснаците “у”.
Руснаците казват “уголъ”.
Тъй че двете форми “онглос” и “оглос” напълно отговарят на славянските промени
(онглъ и углъ), които са ставали с тази дума, където едната е по-стара, а другата по-
нова.
Златарски не е взел под внимание, че не може да се сравнява днешната турско-
кавказка форма “агъл” с формата “огл” от 7 век. Той трябваше най-напред да каже
каква е била формата на “агъл” в 7 век. “Огл” ли? Само ако можеше да докаже, че
днешната турско-кавказка “агълъ” през 7 в. е била “огл”, би имал донякъде право да
предполага, че тези две думи са сродни. Това обаче, което той ни представя, е
изкуствено нагаждане, което няма значение за истината.
Златарски не е прав и като определя числото на “ордата”. На едно пространство от 50
кв. километра не са могли по онова време да живеят 20-25 хиляди души. За една
фамилия по онова време са били необходими най-малко 2 хиляди декара, защото
хората са били скотовъдци. Понеже един кв. километър има хиляда декара, то за едно
семейство от 5 души са били нужни най-малко два квадратни километра.
На 50 кв. километра са могли да живеят най-много 25 семейства или 100 души с жени и
деца. В днешна България, в която има 30% градско население, което не се занимава
със скотовъдство и земеделие и където земеделците се оплакват от малко земя, на
един кв. километър живеят 38 човека. В Германия, която е индустриална страна, където
земята при най-рационално обработване отдавна не може да дава нужния на жителите
хляб, на един кв. километър се падат по 104 души.
Златарски обаче слага 400-500 души на кв. км. в 670 година. Такава гъстота и до днес
не е достигната и от най-гъстонаселените страни като Англия, Белгия, Саксония. Не се
е съобразявал и с това, дали изобщо е бил възможен някакъв живот на пясъка в
устието на Дунав, където и днес не живее никой.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14468533
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031