Нападението на Аспарух в Тракия пре 680 не е било инвазия, а стратегически ход на Аспарух да се слее с братята си на Куберт(Кубер). Непознатият терен на  Балканският полуостров прави невъзможно успешното завършване на операцията по сливане на двете територии в една. Това и до ден днешен предопределя различията на македонци и българи. Това дава и лъжливи исторически поводи на френските и западните, а така също и на руските историографи да разглеждат двата народа като два различни етноса. В този смисъл двата големи провала са хазарите на Север и незавършилото обединение с Кубер на юг в Тракия. Тези провали не могат да опетнят и в най-малка степен героизма на основателя на новата държава да позходи толкова мъдро и стратегически по изграждането на новата държава.
Безусловно нападението на Аспарух в Тракия е бил акт равностоен на обявяване на война. На следващата година Константин Погонат приема предизвикателството.
Походът в Тракия има и икономически цели. Целта на похода е да набере нужните средства по подготовката и закупуването на достатъчно оръжия за битката с Византия.
Обединението на Кубер с българите на Аспарух става през управлението на Пресиян.