Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2009 13:55 - Изтощен ли е тракийският етнос след края на римското владичество?
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 946 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 07.08.2009 14:37


Отговорът на този въпрос е не? Но подробното отговаряне на този въпрос следва два етапа. Действително римските гонения срещу Тракия са се отличили със своята жестокост по времето на падането на тракия през 46 година от новата ера. Несъмнено загубата на жива сила е била неимоверна. След период на политическа стабилизация на провинция Тракия, гоненията и военните конфликти като изключим късното възстание на Вологес са преустановени. Идва ред на плащане на кръвна повинност, като останалото здраво мъжко население е изпращано като роби в други римски провинции. С настъпването на политическата криза в Рим и след възстанието на Спартак, римската политика към траките се нормализира и става по-умерена. Свидетелство за това е съвместното съжителство на римляни и траки в големите крепостни градове като Филипопол, Диаклецианопол, Верея и други. Тук не твърдим, че тракийския етнос не е страдал от промененото числено съотношение и нарушения полов състав на етноса. Може би това е причината е епохата на късното римско владичество да се появи многоженството.
В крайна сметка траките успяват да се реваншират на Рим, за поробването на тяхната родина и изпращането на хиляди тряки като роби из провинциите на империята. Няма как да не следваме подобна логика. Превърналото се в клиентелно на Рим одриско царство, макар загубило своя държавен статут успява да запази народностната си тракийска маса и като човешки потенциал остава непокътнато. Това противоречи на тезата на проф. Димитър Ангелов, че римското владичество по земите на Тракия силно е изтощило тракийския етнос и той е станал малцинство сред другите етноси. Подобно твърдение е абсурдизъм. Противно на него говори и успешния поход на Вестготите или още гетите, които като тракийско племе превземат Рим. Можем само да се смеем на грешните историографски писания на нашите историци, които са опитвали да изкарат корените на българския етнос прославянски и пробългарски, но не и тракийски и по този начин да изпълнят известни геополитически задачи относно приобщаването ни към други славянски народи. Има и една друга сегашна истина. Всеки българин, който се вгледа в другите славянски националности, не може да види прилика, нито по език, нито по говор, нито по обичаи, нито антропологически прилики, които да ни сближават кръвно и максимално със славяните.
Откъде идва генезисът на реваншизма у траките. Той произлиза от два главни факта. Рим е прогонил извън родината им в бягтство редица траки в земи свободни от римско присъствие - това са Скития и части от Дакия. Това е народно тежнение към военния узурпатор. Рим дълги години използва траките като роби, което създава силно народно недоволство, което намира отзвук през годините. Това поражда и самия поход на гетите към Рим. 
В крайна сметка въпреки негативните демографски тенденции са налице следните факти в противовес на тази демографска криза: 1 Одриското царство като римска клиентелна монархия остава непокъснато в своя човешки ресурс. 2. В късната римска епоха, преди разделянето на двете империи и след това, траки и римляни съжителстват заедно в полисите на Тракия. Тази тенденция не е същата в Мизия. Военнизираната изцяло римска Мизия не допуска в крепостите да живеят други етноси. Те са изцяло римски, докато местното селско население край крепостите е оформяло частта на екзокастрините и така траки не са дапускани вътре в крепостите. Вероятно статута на отделните тракийски племена в различните региони е бил различен и най богатите траки са били съсредоточени в Южната част на Балканите, където икономическите и исторически предпоставки за тяхното забогатяване са били налице. Част от бесите след военните операции на Рим в Тракия преминават в Стара планина и вероятно се преселват при гетите и даките отвъд Дунав. Очевидно те са били подложени на трайно преследване и това е първия случай на трайна миграция на тракийско племе. Това става след потушаването на Вологеското въстание. 3. След завояването на една страна идва периода на стабилно мирно съжителство. Той идва в по-късния етап от римското владичество и това дава възможност на траките да възстановят отново своята численост. Траките са твърдо установеното поселение на Балканите, за които не е характерно смяната на земите им, поради тясната и генуинна свързаност към земята. Това отличава траките от прабългарите и другите номадски народи, въпреки техните добри конни умения и поддържането на отличен военен конски обоз.
Накрая заоевателят е заинтересован да създаде условия и права на поробения народ, за да може той да бъде максимално качествено експлоатиран. Не можем да се съгласим, че римляните са опустшили и избили траките до степен на изчезване. Това нито е факт, нито е засвидетелствано в историческите извори, където само е позчертано, че след покоряването им траките са намалели по брой, което е съвсем закономерно и логично при една инвазия. Впоследствието в качеството им на миряни, те са продължили своето естествено развитие.




Гласувай:
2
0



1. анонимен - Благодаря ви !
07.08.2009 14:10
Според мен същото е станало и с османците
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10660963
Постинги: 5188
Коментари: 10048
Гласове: 18016
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031