Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2009 17:52 - Етимологията на една страна: България- страната на вълците (вълкоглавите)
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2846 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 04.11.2009 11:06


Бългкария - страната на вълкоглавите, страната на хората, олицетворяващи се с вълците. На кой ли му е идвало ум за лингвистичния произход на думата болкар и болгар. Може би трябва да стигнем още по-далеч, а не само с аналогиите с вълка, но ова ще стане накрая на постинга.
Едно от най-често срещите животни в Азия е вълкът. Като номадски народ, прабългарите са били в непрекъснатата компание на това хищно и смело животно, което по подобие на номадите е живеело не само, а на глутници. Тук можем да видим и древната мъдрост, пренесена като думи на Кубрат, че синовете като вълци единаци, не постигат нищо, но заедно братята могат всичко. И как да не е така, когато номадите в равнините и планините са били чести свидетели на пировете устройвани от глутниците със своите жертви, след дългия и изморителен глад. Човешкото битие в онези трудни времена е било в унисон с животинското. Били са трудни, но и мъдри и знаменателни времена.
Никой друг народ освен номадите от прабългарски произход не са олицетворявали себе си с вълка. Понеже е трябвало да воюват за земята си, така както вълка маркира своята ловна територия, трябвало е да бътуват и да странстват в търсенето на по-добър живот, така както вълците мигрират на обширни територии, за българите не е имало по-сполучливо олицетворение от това с вълка, непрестанен стъпник на тяхното поселение.
И тук започва етимологичния анализ: Думата балк или бълк е идентична на съвременната дума за животното вълк.
Винаги съм се чудил защо гърците не ни викат булгарос, а ни казват вулгарос, което е близо до вулгарен и граници с обидата. Но това не е обида. Нали си спомняте, че гърците имаха проблеми в азбуката и на буквата б, казват погрешно в.
Всъщност истината е че както византийците, така и преди тях римляните са наричали така своите врагове. Римляните очевидно са били възмутени от нехигиеничните навици на българите, които нахлувалипо източните граници на империята. Поради което вулгарус, станал синоним на обикновен, варварски, заради дълбоката ненавист между цивилизованите граждани и номадите. Оттам произлезло и прилагателното вулгарен със синоним на нецивилизован.
От думата балк, идва и наименованието балгар или болгар, което значи вълкоглав. В това строго антропологическо понятие и име, очевидно прабългарите са се разграничавали по произход от монголоидните племена, с които често са влизали в контакт и са се опитвали да различават своите антропологични блези от тези на своите съседи.
Името България разполага с различни етимологични варианти - Балкария, Болхария, Балхария Болгкхария, Булгария. Сегашният запазен вариант Балхария или Балхара е аналог на елинистичното Бактрия. Понеже Бактрия била съседна на Индия, те могли да бъдат назовавани от индийците. Това е факт в Махабхарата. Балхара след обезвучаване на "ал" на индийски звучи бхара. За да напишат 100000 стиха индийците очевидно са писали за своите влиятелни врагове. Учудващо е как индийските крале са величаели своите съседи врагове и са кръстили поемата Великата Бхара. Единствената възможност е това е да била чужда поема, написана на индийски.
Друга трактовка на тотемния произход на думата болгар е ловци на самури (златки, порове). Очевидно препратката на самура е имала реална хигиенна препратка къмолицетворявания обект, която е уницителна и не би следвало да се организира и символизира с тотемната мощ на златката. Обратното, именно мощта и навиците на степния и планиския хищник, като вълка, господарят на равнините и планините, най-добре символизира името болкар.
Но кой ли ще си позволи да нарича народа си вълкоглав, ако няма конкретна причина за това. Особено когато вълкограв е олицетворения с директен пренос върху качествата на човека, отразен по този начин. Причината е в съвпадението и в основната роля на колобърите (жреците) в българското общество през древността а дори и през Средновековието. Самите жреци с цел да изпаднат в състоянието на предсказване на предстоящите събития, с цел да преминат отвъд способностите на нормалните човешки способности и битие се обличали по време на ритуал с вълчи кожи, като буквално слагали на гърба си и завързвали одраната кожа и запазената глава на вълка, убит преди това ритуално, а останките му приготвени специално за жреческата церемония.
Този акт на българските жреци бил толкова впечатляващ, че всички други народи намирали трайно отклика с тези обичаи и наричали характерно този народ, болгкар и болхар, сиреч вълкоглав. С тази гордо носена черта продължил да се символизира и самия народ на жреците, които били повод за неговото отличително име от другите народи.



Лъвоглавият Херкулес в борбата с лернейската хидра. Честа е била практиката да се плаши и респектира противника с подобни страшни облекла от одрани животни.
image




Тагове:   Вълк,


Гласувай:
1
0



1. vselena777 - Винаги много интересни факти пишеш
06.08.2009 18:12
Сега се сещам,че и испаноговорящите объркват В и Б. Ние казваме Вавилон, а навсякъде го изговарят Бабилон
цитирай
2. анонимен - Пълни глупости
08.04.2010 13:41
Българите никога не са почитали вълка, дори са го считали за вредно животно! Животните които са почитали са елена, снежния леопард(барс) и лъва, от митичните дракона и грифона. Би могъл да си подкрепиш статията с изображение на вълк от някое българско съкровище, скална рисунка или находка, само че от мен да знаеш - няма да намериш! Ако сме почитали вълка значи трябва да го има някъде нарисуван ей така...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10660776
Постинги: 5188
Коментари: 10048
Гласове: 18016
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031