Димитър Георгиев - Даков
Десетте години на подготовка на Аспарух за времето от 671 до 681 минават в бойна подготовка и изграждането на първото и най-голямо укрепление на територията на Румъния, заобиколено от блата. Това укрепление днес е руина в околностите на село Никулицел. Тук се състои и битката с византийския император Константин IV, който своевременно е уведомен за трайното усядено на българите и строенето на защитни военни укрепления. Освен грандиозността на военната битка при Никулицел - първата в историята на Аспарухова българия, Византия трябва да е била респектирана от българската военна машина от времето на Кубрат и преди Кубрат, в случаите когато българите са били страшен враг на Византия.  Неприемливо е решението на Византия да подари цяла Долна Мизия на българите в замяна на протекция и защита. Или славата на българите е говорила в техен интерес, или това благодеяние на силната империя, готова да отстъпи временно тези земи, но след деситилетия да си ги върне обратно със сила, с воля да се опазят богатите земи на Тракия. Кои са били обаче съюзници на Аспарух във военните действия. По всяка вероятност това са били племена отвъд Дунав. Спазвайки законите, Аспарух по времето на подготовката си не е е нарушавал в общи линии драстично суверенните граници на империята. Неговата стратегия е очаквателна. Той изгражда временна държава в "ничията земя" - така е известен Онгъла и по-късно, тъй като никой народ не населява тези блатисти земи. Всъщност това и до ден днешен е най-слабо населената част на Румъния, като наследство от вековете. Аспарух ще остане в историята, че той е единствения владетел, който изгражда държавата си по тези безлюдни земи. Никой друг преди него и след него, няма повече да насели Онгъла. В древността най-известно е тракийското селище Истриум, което е всъщност понтийска колония, отколкото населено място в Онгъла.  Макар Дунавската равнина да е била заселена със славяни и други прииждащи от север племена, Аспарух не е могъл да влезе с тях в съюз, а е използвал помощта на северни народи, живеещи отвъд Дунав, тоест от земите на север от Дунава.

В науката анонимният сторическия сборник “Джагфар тарихъ” все още не може да се приеме като истинно средство за черпене на информация. Това обаче е най-достоверния източник за историята на древните българи. Той ни дава сведението, че начело на племето оногури хан Кубрат поставил син Испер или Аспар, който по-късно е известен като Исперих или Аспарух. Основното поселение на Аспарух било по делтата на река Дунав през 671. От тази дата може да бъде започне съществуването на държавата на Аспарух, а нейното юридическо озаконяване е чак до окончателната победа на Аспарух над Константин четвърти Погонат.
Изборът на Аспарух да посели Онгъла не е произволен. В него той намира сигурна блатиска и речна защита от хазарските нападения срещунеговия народ. От 670 до 680 десет години са необходими на Аспарух в неутралната позиция на Онгъла, за да се подготви за война. Както става ясно по-късно, пак благодарение на Онгъла, Аспарух печели и битката с Византия. Очевидно нездравата миризма на дунавски блата в Онгъла са влошили здравето на византийския император, който решил да отпътува за Месемврия на лечение. Блатистият терен, както и деморализираната армия без военначалник, обръщат окупацията на византийците в бягство, при което българите успяват да унищожат почти цялата войска. От това кратко описание се вижда колко далновиден стратег е Аспарух. При това привлича своя враг на собствена територия.
Защо Онгъла е български и кое е прякото свидетелство, че всичко свързано с него има пряко отношение към произхода на българската държава.
В резултат на спечелената битка Онгъла се превръща в столица на Аспарух в началото на неговото държавническо управление, което му напомня за спечелената пълна победа. По-късно Аспарух прави столицата Плиска, която очевидно засвидетелствала мощта на българите пред славяните. В действителност Аспарух обединява номадските народи по пътя си а на славяните в Мизия дава федералитет. Няма друга по мащабна държавническа дейност от тази Аспарух.
Днес етимологичният анализ на топонимиката и хидронимиката от този период ни дава основание за произхода на българите със абсолютна точност.
Да приемем сега, че историческия сборник “Джагфар тарихъ” не е достоверен.
Дълги години се смята, че това име означава "ъгъл", но в напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е `укрепено място`.
В действителност тези предположение въобще не са верни. Наподобяването на звуците е от варианта даден от патриарх Никифор за името на Онгъла, който той произнася по конкретно Онглос, но това няма нищо общо с ъгъл.
Ето колко произволни могат понякога да бъдат етимологическите анализи, при това доста плитко направени.
Не е възможно столичното укрепление да е било извън Онгъла, когато там се сражават двете войски в едноименното сражение. Онгъла помества главното военното укрепление и голяма част от цивилното население. До 681 столица на България е военното укрепление при днешното село Никулицел. След териториалното разширение и отстъпване на земите на Мизия от Византия (Византия прави този ход, за да се саморазправят българите с враждебните славяни преселили се по тези земи пресичайки Дунава), Аспарух изгражда нова и модерна столица, което му отнема около 10 години. През периода 781-700 почти няма сведения за живота и политиката на Аспарух.
Каква е етимологическата загадка на Онгъла. Тя е проста. Всички исторически свидетелства сочат, че Аспарух е начело на племето на оногури или оногундури. Логично е областта да носи името на оногурите, които първи заселили този от столетия пуст и необитаван край. Най близкото селище бил тракийски черноморски град Истрос. Вероятно това била причината Аспар да започне да нарича себе си Испар или Испор, заради нариичаната преди това заета земя с името Истрия, а голямата река Дунав носила гръцкото име Истър, което всъщност било тракийско и много близко до това на българите. С други думи тракийското близко поселение по крайбрежието имало своите далечни близки корени с прабългарите, затова толкова си приличат имената Испор и Истър. Това навярно е и допълнителна причина да вярваме, че Аспарух се е движил по древни маршрути.
И така топонима Онгъл произлиза от името на племето на Аспарух оногури.
С това доказваме, че сведенията в историческия сборник “Джагфар тарихъ” са верни и правдоподобни.

Онгъл на старобългарски наистина значи ъгъл. Дали тази местност носи това име заради ъгловото си разположение, не е ясно. А "онгъл" и "оногури" са с различен корен. Не зная какво доказва общия им произход, освен ако са имали общ корен, разделил се на "гъл" и "гур" някъде хилядолетия преди 681 г.

Етимологически думи с еднакви корени, могат да звучат различни видоизменени фонетично с времето