Добротата, сърдечната усмивка и топлотата са така чужди на половия степеотип, че придават на неговите образи несвоеобразни черти. Да си милостив е слабост. Да си добър в тези крейзи времена, очевидно е луд порок. Разбира се аз не защитавам подобно мнение.
Човек благоговее пред силата и презира слабостта. Той дори изпитва удоволдствие, когато го управляват могъщи външни сили и в тяхна власт е умело манипулиран.

Авторът констатира дадено явление или авторът намира за себе си, че не желае да е добър по тези причини?

авторът е без значение

щом автора е без значение-
то това е ...обобщение?!?