Постинг
29.07.2009 09:51 -
Манията и имитациите на Александър Велики
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 23:27
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.09.2009 23:27
Манията на Александър Велики
Като всички велики личности и Александър не е бил свободен от обсебвания, комплекси и фикс идеи. Най-голямата страст на героя и един от най-великите завоеватели на всички времена е била да имитира в пълна цялост и подробности живота на Ахил. Въз основа на тази негова страст и имитации Александър е оправдавал своето разюздано и често пъти крайно и импулсивно поведение. Едно от основните доказателство за това е, че Александър на практика е влюбен в Илиада още от своето детство, която пресъздава многократно при всяко свое завоевание и при падането на безбройните градове, попаднали под негова власт. Второ основно доказателство е, че Александър получава от най-ерудирания учител на всички времена - Аристотел, копие на поемата Илиада и нож, който той пази до края на живота си, скрит под възглавницата си.
Това само говори и свидетелства за факта, че както ученика, така и неговите учители, са изградили в своите ценностни системи предпазливостта, мнителността и пълното недоверие към околния свят. За това основен принос има изцяло обсебващата майка Олимпия. Ако можем да наречем най-известния завоевател чудовище, това няма да се дължи нан него самия, а на наслагванията и отвращаващия възпитателен пример на майка му Олимпия.
Манията му да пресъздава Илиада се случва при всяко едно завоевание на град крепост. Толкова голямата любов към великата историческа поема не е съществувала при никой друг и не се повтаря по никакъв грандиозен начин, както само и единствено при Александър. Така изтъкнатата любов на Ахил към Патрокъл, била повторена в пълна степен между Александър и Хефестион - неговия любовник. Следващо доказателство за манията на Александър към Ахил и Илиада се състои в конкретни исторически сцени, в които наистина ясно личи маниакалността на Александър. При обсадата на Газа Александър избил всички мъже в града. Александър бил милостив само ако врагът сложи оръжие, иначе обезумявал. Газа имала управник, който отказал да се предаде. Александър накарал да го завържат и да го влачат около града, докато издъхне. Сцената е позната от страниците на омировата Илиада. Ахил влачил личния си враг, Хектор, около стените на Троя. В онази версия обаче, Хектор бил вече мъртъв.
Посещението на реалния гроб на Ахил в древността от Александър е поредното доказателство за обичта му към героя и неговото преклонение към него. А последвалите събития на коронацията му в Египет за фараон и владетел на света с атрибуцията на пълна човешка божественост е просто чисто доказателство за негова обсесия, фанатичност и мания за героизъм.
За жалост тук става въпрос за два маниака.
Обяснението е тривиално, но може би трябва да го пресъздам литературно. Разбирането на древните за величието и героизма не се съизмерват с нашите съвременни разбирания. Въпреки, че в постинга ясно става въпрос за маниакалната параноичност и на Ахил, и на Александър, тази психиатрична уклончивост на образите не безпокои древния читател и съвременник. За древните именно дори лудите са най-големите герои. Колкото е по маниакален образа, толкова е по-близък до величието.
Така че за древните не са важни личните пороци, а дали героя е умрял в даден героичен подвиг и е жертвал умишлено живота си за дадена кауза- това е било постаавяно като висша цел. Старостта и смъртта са били презирани. Затова именно Омир огорчен от своята старост пише с опит и вещина съчинението си Илиада.
Това само говори и свидетелства за факта, че както ученика, така и неговите учители, са изградили в своите ценностни системи предпазливостта, мнителността и пълното недоверие към околния свят. За това основен принос има изцяло обсебващата майка Олимпия. Ако можем да наречем най-известния завоевател чудовище, това няма да се дължи нан него самия, а на наслагванията и отвращаващия възпитателен пример на майка му Олимпия.
Манията му да пресъздава Илиада се случва при всяко едно завоевание на град крепост. Толкова голямата любов към великата историческа поема не е съществувала при никой друг и не се повтаря по никакъв грандиозен начин, както само и единствено при Александър. Така изтъкнатата любов на Ахил към Патрокъл, била повторена в пълна степен между Александър и Хефестион - неговия любовник. Следващо доказателство за манията на Александър към Ахил и Илиада се състои в конкретни исторически сцени, в които наистина ясно личи маниакалността на Александър. При обсадата на Газа Александър избил всички мъже в града. Александър бил милостив само ако врагът сложи оръжие, иначе обезумявал. Газа имала управник, който отказал да се предаде. Александър накарал да го завържат и да го влачат около града, докато издъхне. Сцената е позната от страниците на омировата Илиада. Ахил влачил личния си враг, Хектор, около стените на Троя. В онази версия обаче, Хектор бил вече мъртъв.
Посещението на реалния гроб на Ахил в древността от Александър е поредното доказателство за обичта му към героя и неговото преклонение към него. А последвалите събития на коронацията му в Египет за фараон и владетел на света с атрибуцията на пълна човешка божественост е просто чисто доказателство за негова обсесия, фанатичност и мания за героизъм.
За жалост тук става въпрос за два маниака.
Обяснението е тривиално, но може би трябва да го пресъздам литературно. Разбирането на древните за величието и героизма не се съизмерват с нашите съвременни разбирания. Въпреки, че в постинга ясно става въпрос за маниакалната параноичност и на Ахил, и на Александър, тази психиатрична уклончивост на образите не безпокои древния читател и съвременник. За древните именно дори лудите са най-големите герои. Колкото е по маниакален образа, толкова е по-близък до величието.
Така че за древните не са важни личните пороци, а дали героя е умрял в даден героичен подвиг и е жертвал умишлено живота си за дадена кауза- това е било постаавяно като висша цел. Старостта и смъртта са били презирани. Затова именно Омир огорчен от своята старост пише с опит и вещина съчинението си Илиада.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
