Обесването на Васил Левски

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?


Илиада

Омир

"О, музо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев"...

И в двата случая на съпоставка, става въпрос на национален герой, митологизиран и канонизиран от народа си, в чест на своята отдаденост и подвизи към Родината. И двете произведения имат характер на ода.  Макар историческата фабула съществено да се различава, чувството и във двата стиха е минорно. И в двата случая е налице обръщение към нещо съкровенно, съвършенно, прекрасно. Музата и родината са образите, които поетите се обръщат за вдъхновение от свише. Не може да има никакво съмнение, че Ботев е на висотата и блясъка на Омировия талант, с който в един стих е изказаната причината за безбройните беди на ахейците.
В Европейската литература не съществуват по-силни образци на одийното въплъщение на поетическия талант от тези два най-възвишени примера.
Pаради тематичните различия на двете творби трябва да се изтъкне различния характер на минорното чувство - при Ботев то е отчаяние и печал, особено силна и дълбока скръб, докато при Омир в Илиада то е гибелен гняв, посял само смърт, макар окичен с подвизи.

... колкото и да чета двата откъса и да разсъждавам по въпроса, не виждам прилика или основа за съпоставка. Освен ако не броим началното възклицателно "О" и последвалото обръщение към "нещо съкровенно, съвършенно, прекрасно". Вероятно се изказвам неподготвена, но наистина не виждам никаква база за сравнение между Левски и Ахил (и като личности, и като герои), както и между двете произведения. Би ми било интересно да прочета един малко по-задълбочен анализ на въпроса - може пък да ме удари просветление за приликата.

Поздрави!

Не е задължително всеки да има зрение за подобни сравнения. Може би не сте забелязали как ясно подчертавам различията на историческата фабула и на свързаното с нея времево различие. Тук се търси общото в стиловите особености, търси се позоваването на автора към безпрекословния авторитет, който да засили патосното чувство. Ето това е приликата.

Поздрави и от мен.

ooooooooo, nerazumniii urorode..poradi 6to se srami6 da se nare4e6 balgarin....taka li be6e ili gre6a