В тишината на съзнанието,
виждам твоя образ сребрист.
В тъмнината на очакването,
гледаш ме с поглед лъчист,
В бягствата на пространството,
бродя за нашия пристан чист
и в този миг със мисъл
безмълвно те копнея.

usetix kopneja ti, makar i dalechen, stremia se da svetia, za da ne me zatamni prostranstvo i vreme , problemi i xora. No kak shte premina opasnata zona ne sobstvenata si uiazvimost i neprisposobimost-moje bi s podkrepata na tvoiata poetichna misal.Blagodaria ti!