Постинг
19.07.2009 14:03 -
Геройството на изоставената Пенелопа или една морална сага
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1588 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2009 16:00
Прочетен: 1588 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 19.07.2009 16:00
Геройството на изоставената Пенелопа или една морална сага -за силата на древния разврат преди Содом и Гомор. Първият опит за древна еманципация.
Димитър Георгиев - Даков
Блудството на мъжа както днес, така и в миналото е било позволено прегрешение. Изисквал го е както мъжкият характер, така и мъжкото проявление. Мъжът е опознавал далечни страни и райони, при нужда ги е плячкосвал, за да храни своята собствена челяд. Жената е във вечната сянка на мъжа, тя търпеливо чака завоеванията на своя съпруг, тя извинява всички негови действия, тя разбира всяка негова болка. При Одисеята на Омир, рязко този стил на поведение е променен. За първи път героят властелин на моретата е подчинен на по-висши идеали, от тези да преследва славата, печалбата и новите завоевания. Нещо повече, времето на Омир е също толкова модерно, както и сегашната еманципация на жените. Може би се чудите на каква база стоят и почиват подобни мисловни асоциации.
Всичко може да започне от мълчаливия бунт на Пенелопа - най-достойната гръцка жена. И до ден днешен той е заложен в народностното самосъзнание. Макар и древен, епосът на Омир е създаден в непрекъснат континуум и съгласие със всяка нова епоха на гръцкия етнос. Наричам "мълчалив бунт" поведението на Пенелопа, защото нейните морални битки са с много по-голяма жертва от тази на Одисей. Ето сега можем да разкрием, че епосите на Омир не са просто фантастични приказки, а изкристализирали морални канони, които и до ден днешен дават светлина на хората без сметка на времето, в което те са четени. Нейното достойнство на съпруга не позволява да укори блудния съпруг, защото мъдрата жена знае неведомата сила на съдбата, но потънала в своята меланхолия и тежко страдание, тя не е еуфоризирана от неговата поява. Сърцето й се трогва чак когато мъжа й отмъстява на претендентите за ръката й със подобаваща за тях нелепа смърт.
С други думи при мълчааливият бунт на Пенелопа няма нито укор, нито разбиране. Тя спазва древната традиция да не укорява мъжа си, но не го разбира. за нея той е чужд. Сърцето й е огорчено. Приема своя предишен съпруг чак когато отмъстява за нанесените й оскърбления.
Кое говори още в защита на Пенелопа, че нейното поведение е бунт към традициите и към поведението на мъжете? През цялото време докато чака Одисей тя не се люби със смъртен, а всяка сутрин посреща изгрева в прегръдката на морските вълни на брега, за да охлади своята буйна, гореща кръв. Нека не забравяме, че контекста на Одисея е много по-дълбок, но и същевременно тясно свързан с контекста на Илиада. Когато много от гръцките героя падат избити из троянските полета, а вояващите 10 години, са забравили облика на съпругите си, много от тяхните жени се поддават на чужди мъжки ласки и това е било грозен пример за обществото на Елада. Оттук произлиза и голямото морално задължение на Омир да даде най-висок и красноречив пример, който да запази устоите на древното гръчко общество от проказата на неморалността. Тогава се явява правдивата и истинска история на Пенелопа. Тя е абсолютен морален еталон без аналог в историята на цяла Европа. Очевидно разврата по време на Троянската война и след това е бил нечуван, за да изкара на преден план необходимостта от епос като Одисея. Именно заради това Омир представя завоалирано прегрешения на Одисей на острова на нимфата Калипсо под предтекста на заточение и според волята на божествена особа. Хитростта на Одисей очевидно е била преследвана от провидението като пречките в неговото пътуване са били възмездието му. Но в обърканото пътуване на Одисей никой не може да го упрекне - нито Омир, нито ние, нито древните. То е било закономерно отсъствие на късмет и добра воля, тъй като героя успява не с достойнство и чест, а с хитрост и с измама продиктувана от самата Атина, да спечели победа срещу троянците. Единственото възможно изкупление е било наказание. Това Омир ни преразказва като оскърбената воля на боговете, защитници на Троя - Посейдон, Аполон, Артемида и други. С други думи Одисей е нарушил естественият порядък на обществото и на законите на боговете.
Така гордо представяният "Троянски кон" всъщност е вродената национална гръцка черта на хитрост и лукавство, така неотменимо свързани с търговските умения на този народ и по-късно тези качества умело се пренасят и при византийците.
Никъде в гръцката история няма да срещнете, че гърците с хитрост и лукавство заменят римските династии в Бизантион с гръцки. Това дори не може да бъде причина гърците да се представят като наследници на Византия, а по скоро е тяхна стара национална черта да представят все своето магаре за мъжко. За жалост гордостта на гърците в лицето на символа на "Троянския кон", не може да бъде оправдана с него, именно защото символ на тяхното най-недостойно падение. Макар поселението на Троя да се смята за тракийско и анадолийско, то никак не е изключено в този град да са живеели и гърци, както това се е случвало във всеки един голям мегаполис на древността.
Връщайки се Пенелопа ние не можем да намерим друг по-морален и достоен персонаж в цялата реална историческа и митологична традиция на Европа, което само ни подсказва силата на разврата по времето на Троянската война от страна на изоставените от гръцките бойци техни съпруги.
И в крайна сметка ако трябва да бъдем пределно честни причините за този незапомнен и по-древен от самите Содом и Гомор разврат са били в самата политика, а не в непосредствените извършители на тези действия. Политиката в тези древни времена очевидно е била такава, че гръцките колонии са опитвали да разрушат бастиона на Троя, така както по-късно турците ще се реваншират при Константинопол. Тази политика е изисквала десет годишна безспирна война, далеч от родината. Стратегията е била да се съкруши инвазията на чуждоезични племена по богатото егейско крайбрежие и да се узурпират богатствата на вече забогателите колонии като Троя. Били са очевидно с мисленето, че тези блага и богаства им принадлежат по право и не могат да им се отнемат.
И до ден днешен Троянската война не се приема на сериозно от историците, тъй като няма достатъчно сигурни исторически сведения за нея, освен в единственото лителатурно произведение, описващо епически военните действия и хора войната в подробности - Илиада. В този смисъл Илиада не е обичайно литературно произведение. Тя е древен микс от военна хроника, митология, обществен летопис, анали, исторически източник, песен, поема, легенда и още много много други неща, което нашето закостеняло съзнание отказва да приеме, а цялата поука дреме в сянката на отминалите древни времена.
Образът на Пенелопа - скулптура:
Димитър Георгиев - Даков
Блудството на мъжа както днес, така и в миналото е било позволено прегрешение. Изисквал го е както мъжкият характер, така и мъжкото проявление. Мъжът е опознавал далечни страни и райони, при нужда ги е плячкосвал, за да храни своята собствена челяд. Жената е във вечната сянка на мъжа, тя търпеливо чака завоеванията на своя съпруг, тя извинява всички негови действия, тя разбира всяка негова болка. При Одисеята на Омир, рязко този стил на поведение е променен. За първи път героят властелин на моретата е подчинен на по-висши идеали, от тези да преследва славата, печалбата и новите завоевания. Нещо повече, времето на Омир е също толкова модерно, както и сегашната еманципация на жените. Може би се чудите на каква база стоят и почиват подобни мисловни асоциации.
Всичко може да започне от мълчаливия бунт на Пенелопа - най-достойната гръцка жена. И до ден днешен той е заложен в народностното самосъзнание. Макар и древен, епосът на Омир е създаден в непрекъснат континуум и съгласие със всяка нова епоха на гръцкия етнос. Наричам "мълчалив бунт" поведението на Пенелопа, защото нейните морални битки са с много по-голяма жертва от тази на Одисей. Ето сега можем да разкрием, че епосите на Омир не са просто фантастични приказки, а изкристализирали морални канони, които и до ден днешен дават светлина на хората без сметка на времето, в което те са четени. Нейното достойнство на съпруга не позволява да укори блудния съпруг, защото мъдрата жена знае неведомата сила на съдбата, но потънала в своята меланхолия и тежко страдание, тя не е еуфоризирана от неговата поява. Сърцето й се трогва чак когато мъжа й отмъстява на претендентите за ръката й със подобаваща за тях нелепа смърт.
С други думи при мълчааливият бунт на Пенелопа няма нито укор, нито разбиране. Тя спазва древната традиция да не укорява мъжа си, но не го разбира. за нея той е чужд. Сърцето й е огорчено. Приема своя предишен съпруг чак когато отмъстява за нанесените й оскърбления.
Кое говори още в защита на Пенелопа, че нейното поведение е бунт към традициите и към поведението на мъжете? През цялото време докато чака Одисей тя не се люби със смъртен, а всяка сутрин посреща изгрева в прегръдката на морските вълни на брега, за да охлади своята буйна, гореща кръв. Нека не забравяме, че контекста на Одисея е много по-дълбок, но и същевременно тясно свързан с контекста на Илиада. Когато много от гръцките героя падат избити из троянските полета, а вояващите 10 години, са забравили облика на съпругите си, много от тяхните жени се поддават на чужди мъжки ласки и това е било грозен пример за обществото на Елада. Оттук произлиза и голямото морално задължение на Омир да даде най-висок и красноречив пример, който да запази устоите на древното гръчко общество от проказата на неморалността. Тогава се явява правдивата и истинска история на Пенелопа. Тя е абсолютен морален еталон без аналог в историята на цяла Европа. Очевидно разврата по време на Троянската война и след това е бил нечуван, за да изкара на преден план необходимостта от епос като Одисея. Именно заради това Омир представя завоалирано прегрешения на Одисей на острова на нимфата Калипсо под предтекста на заточение и според волята на божествена особа. Хитростта на Одисей очевидно е била преследвана от провидението като пречките в неговото пътуване са били възмездието му. Но в обърканото пътуване на Одисей никой не може да го упрекне - нито Омир, нито ние, нито древните. То е било закономерно отсъствие на късмет и добра воля, тъй като героя успява не с достойнство и чест, а с хитрост и с измама продиктувана от самата Атина, да спечели победа срещу троянците. Единственото възможно изкупление е било наказание. Това Омир ни преразказва като оскърбената воля на боговете, защитници на Троя - Посейдон, Аполон, Артемида и други. С други думи Одисей е нарушил естественият порядък на обществото и на законите на боговете.
Така гордо представяният "Троянски кон" всъщност е вродената национална гръцка черта на хитрост и лукавство, така неотменимо свързани с търговските умения на този народ и по-късно тези качества умело се пренасят и при византийците.
Никъде в гръцката история няма да срещнете, че гърците с хитрост и лукавство заменят римските династии в Бизантион с гръцки. Това дори не може да бъде причина гърците да се представят като наследници на Византия, а по скоро е тяхна стара национална черта да представят все своето магаре за мъжко. За жалост гордостта на гърците в лицето на символа на "Троянския кон", не може да бъде оправдана с него, именно защото символ на тяхното най-недостойно падение. Макар поселението на Троя да се смята за тракийско и анадолийско, то никак не е изключено в този град да са живеели и гърци, както това се е случвало във всеки един голям мегаполис на древността.
Връщайки се Пенелопа ние не можем да намерим друг по-морален и достоен персонаж в цялата реална историческа и митологична традиция на Европа, което само ни подсказва силата на разврата по времето на Троянската война от страна на изоставените от гръцките бойци техни съпруги.
И в крайна сметка ако трябва да бъдем пределно честни причините за този незапомнен и по-древен от самите Содом и Гомор разврат са били в самата политика, а не в непосредствените извършители на тези действия. Политиката в тези древни времена очевидно е била такава, че гръцките колонии са опитвали да разрушат бастиона на Троя, така както по-късно турците ще се реваншират при Константинопол. Тази политика е изисквала десет годишна безспирна война, далеч от родината. Стратегията е била да се съкруши инвазията на чуждоезични племена по богатото егейско крайбрежие и да се узурпират богатствата на вече забогателите колонии като Троя. Били са очевидно с мисленето, че тези блага и богаства им принадлежат по право и не могат да им се отнемат.
И до ден днешен Троянската война не се приема на сериозно от историците, тъй като няма достатъчно сигурни исторически сведения за нея, освен в единственото лителатурно произведение, описващо епически военните действия и хора войната в подробности - Илиада. В този смисъл Илиада не е обичайно литературно произведение. Тя е древен микс от военна хроника, митология, обществен летопис, анали, исторически източник, песен, поема, легенда и още много много други неща, което нашето закостеняло съзнание отказва да приеме, а цялата поука дреме в сянката на отминалите древни времена.
Образът на Пенелопа - скулптура:
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
