Постинг
09.07.2009 18:43 -
Религиозните войни в ханския двор на България
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2636 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2009 10:14
Прочетен: 2636 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 10.07.2009 10:14
Религиозните войни в ханския двор на България
Димитър Георгиев - Даков
Идеята за прякото династическо унаследяване по кръвна линия между Аспарух и Тервел е абсолютно закономерна. Тервел в качеството си на син на Аспарух заема престола на младата държава. Приел сравнително отрано христианските ценности, преди всичко от баща си, а и съвсем възможно и от дядо си Кубрат. По всичко личи, че Тервел е бил още невръстно дете и е могъл да помни дядо си и неговите завети, така силно че в зрялата си възраст да ги сътвори по един съвършен начин. От предлагаемите години на раждането на Тервел и смъртта на Кубрат се вижда, че Тервел е бил 6-7 години когато дядо му е починал. За първи път в лицето на Кубрат владетел взаимоства друга племенна традиция различна от българските такива. Това е така, защото аварския произод на рода Дуло е дал известно дистанциране на религиозните контрапункти и на по-лесното възприемане на друг божествен идол. Това е била огромна религиозна реформация, очевидно пазена в пълна тайна само сред най-приближените на Кубрат и неговите синове, иначе трудно можем да си представим спокойствието и тридесет годишния мир в Стара Велика България по времето на Кубрат. Това представя Кубрат като ловък, мъдър и дори лукав и хитър политик. Използвайки религиозната експанция на христианска Византия по покоряване на варварските народи като една от целите на ромейската държавност, Кубрат прави от тези чужди амбиции мощно национално оръжие. Иначе не бихме могли да си представим приемът на Аспарух в Цариград и на всичкото отгоре подписването на мирен договор с варварин. Приемането на Аспарух под лоното на христианството е могло да декларира преданност към византийската държавна доктрина. За подобно решение говори и рязката икономическа и културна разлика между ромейска Мизия и ромейска Тракия. Първата била изостанала и често опустошавана от варвари, а Тракия била перлатата на Византия.
Това подлъгване с религиозните доктрини на христианството по-късно ще бъде отчетено от византийските императори и те често ще наричат пренебрежително българите варвари, тъй като те били основния политически и икономически противник на Византия.
Какво обаче се случило в самата българска държава и в самия царски двор? Променящите се доктринални и политически възгледи спрямо българите в Константинопол и бунта за запазване на езическите традиции били ярък пример за нарастване на напрежението сред българската аристокрация. След Тервел трона на аспарухова България бил заеман от ханове езичници като се започне от Кормесий и се стигне до Паган. Предателства и интриги разорават нестабилността в българската висша аристокрация. Основната е борбата между привържениците на христианството и тези на езическите обичаи.
Тервел се възкачил на трона в зряла възраст и проявил истинска зрелост в политиката и в действията си на държавен глава и стратег. Доказателство, че Тервел е пряк проводник на политиката на Кубрат и също, че той, рода Дуло и аварите са с пряк ирански произход, е паметника на Мадарския конник изобразяващ самия Тервел, в който ясно е записано гордостта, че ханът е наследник на своя дядо Кубрат. Това дава основание на императорския двор на Византия в лицето Юстиниан Втори Ринотмет (носоотрязания) да присъди най-високата аристократична титла кесар, която прави Тервел своеобразен наследник на Византия след императора и претендент за престола. Подобна най-висока чест може да се окаже на образован владетел и ревностен христианин, каквито са баща му и дядо му.
Между управленията на Тервел и Телериг има цяла преяда проезически настроени ханове, които за кратко възвращат езическите религиозни практики. Те са в диапазона на управлението между Кормесий и Паган.
Като приемник на баща си, хан Телериг е следващия застъпник на христианството и официално се прокръства по примера на баща си. Телериг се прославя като христиански владетел.
Последният хан успял да запази прохристианската позиция на българските монарси очевидно е Кардам, който успява да въведе относително спокойствие в аристократичния двор, чийто бунт е бил главно религиозен.
Не се знае нищо за причината на превратите по време и след Кормисош. Освен родови междуособици, те са могли да бъдат конфликт на интереси в политически и религиозен план.Радетелите на христианските ценности държали на мира с Византия. Езическите аристократични родове искали война с Византия и връщане на етническите ритуали и вярвания.
Тази вълна на езически ревизионизъм била толкова силна, че се наложило да изберат български хан от Панония в лицето на хан Крум.
Смяната на управляващия династичен род Дуло с рода Вокил по всяка вероятност става насилствено, така както впрочем това става в повечето средновековни “варварски” общества. Причините, довели до тази промяна, са неизвестни. Знае се обаче, че през 739 г. разрушително земетресение разлюлява Мала Азия и Балканите, а през 746-749 г. от Изток през проливите преминава чумна епидемия. Около средата на VІІІ в. настъпва силно застудяване. Зимата на 763-764 г. е толкова студена, че Черно море замръзва. Природните бедствия, гладът и недоимъкът оказват допълнителен натиск върху и без това напрегнатата до крайност вътрешнополитическа ситуация в България. Тази насилствена смяна не би могла да се обясни с бедствията, които няма как да пренебрегнат лоялността на поданниците. По подобие на врага си Византия, българите са могли да се опълчат на законния си престолонаследник ако той е изневерявал на религиозните традиции, които са обединявали народа и са свързвали преселилите се българи с техните древни корени.
Св. Паисий Хилендарски, йеромонах Спиридон и Зографската история разказват, че през 703г. хан Тервел приел християнството, изградил манастир край Охрид, оттеглил се там като се замонашил под името Теоктист. Най-обстоен е разказът на йеромонах Спиридон, който казва, че мощите на Тервел и по негово време се намирали в манастира. Според разказа на тримата, след като абдикирал, Тервел оставил да управлява по-големият му син, а той се опитал да върне старите езически обичаи. Тервел го снел от престола, поставил по-малкия си син, който също се решил да върне езичеството (друг вариант - починал наскоро след баща си), бил снет и на негово място бил поставен Асен. Спиридон дори посочва имената на синовете - първият е бил Тербелан, а втория - Моисей. Всъщност по отношение на имената и за мощите на Тервел Спиридон навлиза в подробности, които дори липсват у Маврубир, който се приема за общия им източник на сведения.
Сведенията са изключително ценни, защото Паисий е могъл като монах в манистири да има досег до особен тип книжнина съхранена през вековете.
Тези примери на силно христианизирани езически владетели като Аспарух, Тервел, Телериг, Омуртаг и дори Кардам, кара българската аристокрация да предприеме репресивни мерки към отлъчилите се от родовата традиция монарси. Това очевидно са били времена на истински лов на вещици. Възможно е сина на Пресиан, Борис да е загубил дядо си в тези междуособици, а така също и своя близък Енравота, който умира, посечен от брат си Маламир, заради приетата от него христианска религия. Проклятието на Енравота се е пренесло до ушите и на Борис. Не знаем обаче подробности. Истината е, че кавханът Исбул е бил истински застъпник на военнонападателната доктрина и върл привърженик на езическите вярвания. Краят на размириците и междуособиците слага сина на Пресиян - Борис. Трябва да отчетем, че българската аристокрация е разделена на две. Пресиян се явява отново застъпник на мира и христианството, независимо от териториалното разширение по време на неговото царуване. Пресиян води дипломатична политика с кавхан, който за кратко е негов регент, като му дава бяла светлина за военните операции в Тракия и така спечелва известна преднина в споровете и междуособиците на религиозна основа.
В никой случай не може да приеме Омуртаг за застъпник на езичеството когато всички доказателства сочат обратното. Омуртаг е най сложния образ. Очевидно е трябвало да лавира между твърдоста си да устоява христиански ценности пред Византия и стремежа да помири българската езична аристокрация с привържениците на христианството.
Единственото възможно обяснение е, че българските владетели са били разкъсани между каноните на христианството и постулатите на Тангризма. Те сасе опитвали да изяснят тези свои сложни отношения между двете религии.
Единствено хан Крум се връща поголовно към езическите обичаи, но този курс не е поет от сина му Омуртаг.
Обеззверен от разкъсването на държавността от вътрешни междуособици, опирайки се на старите традиции оставени от Кубрат, Тервел, Аспарух, Телериг и други, а също и потърпевш в личната своя драма спрямо съдбата на своите близки, Борис решава да покръсти с меч и сила веднъж завинаги цялата аристокрация, с което се слага край на българските религиозни междуособици. Те обаче след него и сина му Симеон прерастват в политически междуособици, в резултат на котио българския аристократически род до самия си край на отоманска инвазия не остава никога спокоен.
Окончателният извод от тази моя статия е, че българските монарси през Аспарухова България (деленето на Първо и Второ Българско царство е абсолютно погрешно) са вледеени от особен религиозен дуализъм спрямо поддържане на вярата в езическите традиции по ритуалните практики и вярвания и същевременно огромното, силно влияние на вражеска Византия с нейното чисто, ортодоксално християнство. Изумлението на българските владетели е как е било възможна силната вяра в Бог на василевсите да пребивава съвместно с тяхното коварство, човеконенавист и лицемерие.
Очертават се две основни противоположни тенденции във взаимотношенията между политиката и религията във Византия и Аспарухова България. При българите политиката и стратегическото състояние на Византия и напредъка на България в противоборството й с Византия определяла религиозните вярвания и техния оттенък. При ромеите религиозните догмати и философски концепти определяли политиката на Византия с нейните съседи наред със състоянието на военно-стратегическото статукво.
Димитър Георгиев - Даков
Идеята за прякото династическо унаследяване по кръвна линия между Аспарух и Тервел е абсолютно закономерна. Тервел в качеството си на син на Аспарух заема престола на младата държава. Приел сравнително отрано христианските ценности, преди всичко от баща си, а и съвсем възможно и от дядо си Кубрат. По всичко личи, че Тервел е бил още невръстно дете и е могъл да помни дядо си и неговите завети, така силно че в зрялата си възраст да ги сътвори по един съвършен начин. От предлагаемите години на раждането на Тервел и смъртта на Кубрат се вижда, че Тервел е бил 6-7 години когато дядо му е починал. За първи път в лицето на Кубрат владетел взаимоства друга племенна традиция различна от българските такива. Това е така, защото аварския произод на рода Дуло е дал известно дистанциране на религиозните контрапункти и на по-лесното възприемане на друг божествен идол. Това е била огромна религиозна реформация, очевидно пазена в пълна тайна само сред най-приближените на Кубрат и неговите синове, иначе трудно можем да си представим спокойствието и тридесет годишния мир в Стара Велика България по времето на Кубрат. Това представя Кубрат като ловък, мъдър и дори лукав и хитър политик. Използвайки религиозната експанция на христианска Византия по покоряване на варварските народи като една от целите на ромейската държавност, Кубрат прави от тези чужди амбиции мощно национално оръжие. Иначе не бихме могли да си представим приемът на Аспарух в Цариград и на всичкото отгоре подписването на мирен договор с варварин. Приемането на Аспарух под лоното на христианството е могло да декларира преданност към византийската държавна доктрина. За подобно решение говори и рязката икономическа и културна разлика между ромейска Мизия и ромейска Тракия. Първата била изостанала и често опустошавана от варвари, а Тракия била перлатата на Византия.
Това подлъгване с религиозните доктрини на христианството по-късно ще бъде отчетено от византийските императори и те често ще наричат пренебрежително българите варвари, тъй като те били основния политически и икономически противник на Византия.
Какво обаче се случило в самата българска държава и в самия царски двор? Променящите се доктринални и политически възгледи спрямо българите в Константинопол и бунта за запазване на езическите традиции били ярък пример за нарастване на напрежението сред българската аристокрация. След Тервел трона на аспарухова България бил заеман от ханове езичници като се започне от Кормесий и се стигне до Паган. Предателства и интриги разорават нестабилността в българската висша аристокрация. Основната е борбата между привържениците на христианството и тези на езическите обичаи.
Тервел се възкачил на трона в зряла възраст и проявил истинска зрелост в политиката и в действията си на държавен глава и стратег. Доказателство, че Тервел е пряк проводник на политиката на Кубрат и също, че той, рода Дуло и аварите са с пряк ирански произход, е паметника на Мадарския конник изобразяващ самия Тервел, в който ясно е записано гордостта, че ханът е наследник на своя дядо Кубрат. Това дава основание на императорския двор на Византия в лицето Юстиниан Втори Ринотмет (носоотрязания) да присъди най-високата аристократична титла кесар, която прави Тервел своеобразен наследник на Византия след императора и претендент за престола. Подобна най-висока чест може да се окаже на образован владетел и ревностен христианин, каквито са баща му и дядо му.
Между управленията на Тервел и Телериг има цяла преяда проезически настроени ханове, които за кратко възвращат езическите религиозни практики. Те са в диапазона на управлението между Кормесий и Паган.
Като приемник на баща си, хан Телериг е следващия застъпник на христианството и официално се прокръства по примера на баща си. Телериг се прославя като христиански владетел.
Последният хан успял да запази прохристианската позиция на българските монарси очевидно е Кардам, който успява да въведе относително спокойствие в аристократичния двор, чийто бунт е бил главно религиозен.
Не се знае нищо за причината на превратите по време и след Кормисош. Освен родови междуособици, те са могли да бъдат конфликт на интереси в политически и религиозен план.Радетелите на христианските ценности държали на мира с Византия. Езическите аристократични родове искали война с Византия и връщане на етническите ритуали и вярвания.
Тази вълна на езически ревизионизъм била толкова силна, че се наложило да изберат български хан от Панония в лицето на хан Крум.
Смяната на управляващия династичен род Дуло с рода Вокил по всяка вероятност става насилствено, така както впрочем това става в повечето средновековни “варварски” общества. Причините, довели до тази промяна, са неизвестни. Знае се обаче, че през 739 г. разрушително земетресение разлюлява Мала Азия и Балканите, а през 746-749 г. от Изток през проливите преминава чумна епидемия. Около средата на VІІІ в. настъпва силно застудяване. Зимата на 763-764 г. е толкова студена, че Черно море замръзва. Природните бедствия, гладът и недоимъкът оказват допълнителен натиск върху и без това напрегнатата до крайност вътрешнополитическа ситуация в България. Тази насилствена смяна не би могла да се обясни с бедствията, които няма как да пренебрегнат лоялността на поданниците. По подобие на врага си Византия, българите са могли да се опълчат на законния си престолонаследник ако той е изневерявал на религиозните традиции, които са обединявали народа и са свързвали преселилите се българи с техните древни корени.
Св. Паисий Хилендарски, йеромонах Спиридон и Зографската история разказват, че през 703г. хан Тервел приел християнството, изградил манастир край Охрид, оттеглил се там като се замонашил под името Теоктист. Най-обстоен е разказът на йеромонах Спиридон, който казва, че мощите на Тервел и по негово време се намирали в манастира. Според разказа на тримата, след като абдикирал, Тервел оставил да управлява по-големият му син, а той се опитал да върне старите езически обичаи. Тервел го снел от престола, поставил по-малкия си син, който също се решил да върне езичеството (друг вариант - починал наскоро след баща си), бил снет и на негово място бил поставен Асен. Спиридон дори посочва имената на синовете - първият е бил Тербелан, а втория - Моисей. Всъщност по отношение на имената и за мощите на Тервел Спиридон навлиза в подробности, които дори липсват у Маврубир, който се приема за общия им източник на сведения.
Сведенията са изключително ценни, защото Паисий е могъл като монах в манистири да има досег до особен тип книжнина съхранена през вековете.
Тези примери на силно христианизирани езически владетели като Аспарух, Тервел, Телериг, Омуртаг и дори Кардам, кара българската аристокрация да предприеме репресивни мерки към отлъчилите се от родовата традиция монарси. Това очевидно са били времена на истински лов на вещици. Възможно е сина на Пресиан, Борис да е загубил дядо си в тези междуособици, а така също и своя близък Енравота, който умира, посечен от брат си Маламир, заради приетата от него христианска религия. Проклятието на Енравота се е пренесло до ушите и на Борис. Не знаем обаче подробности. Истината е, че кавханът Исбул е бил истински застъпник на военнонападателната доктрина и върл привърженик на езическите вярвания. Краят на размириците и междуособиците слага сина на Пресиян - Борис. Трябва да отчетем, че българската аристокрация е разделена на две. Пресиян се явява отново застъпник на мира и христианството, независимо от териториалното разширение по време на неговото царуване. Пресиян води дипломатична политика с кавхан, който за кратко е негов регент, като му дава бяла светлина за военните операции в Тракия и така спечелва известна преднина в споровете и междуособиците на религиозна основа.
В никой случай не може да приеме Омуртаг за застъпник на езичеството когато всички доказателства сочат обратното. Омуртаг е най сложния образ. Очевидно е трябвало да лавира между твърдоста си да устоява христиански ценности пред Византия и стремежа да помири българската езична аристокрация с привържениците на христианството.
Единственото възможно обяснение е, че българските владетели са били разкъсани между каноните на христианството и постулатите на Тангризма. Те сасе опитвали да изяснят тези свои сложни отношения между двете религии.
Единствено хан Крум се връща поголовно към езическите обичаи, но този курс не е поет от сина му Омуртаг.
Обеззверен от разкъсването на държавността от вътрешни междуособици, опирайки се на старите традиции оставени от Кубрат, Тервел, Аспарух, Телериг и други, а също и потърпевш в личната своя драма спрямо съдбата на своите близки, Борис решава да покръсти с меч и сила веднъж завинаги цялата аристокрация, с което се слага край на българските религиозни междуособици. Те обаче след него и сина му Симеон прерастват в политически междуособици, в резултат на котио българския аристократически род до самия си край на отоманска инвазия не остава никога спокоен.
Окончателният извод от тази моя статия е, че българските монарси през Аспарухова България (деленето на Първо и Второ Българско царство е абсолютно погрешно) са вледеени от особен религиозен дуализъм спрямо поддържане на вярата в езическите традиции по ритуалните практики и вярвания и същевременно огромното, силно влияние на вражеска Византия с нейното чисто, ортодоксално християнство. Изумлението на българските владетели е как е било възможна силната вяра в Бог на василевсите да пребивава съвместно с тяхното коварство, човеконенавист и лицемерие.
Очертават се две основни противоположни тенденции във взаимотношенията между политиката и религията във Византия и Аспарухова България. При българите политиката и стратегическото състояние на Византия и напредъка на България в противоборството й с Византия определяла религиозните вярвания и техния оттенък. При ромеите религиозните догмати и философски концепти определяли политиката на Византия с нейните съседи наред със състоянието на военно-стратегическото статукво.
Следващ постинг
Предишен постинг
за хубавия и съдържателен постинг.Поздрави.
цитирайZa nishto - radvam se che truda i misalta mi e ocenena
цитирайПравотата е принципно права.
Но ако нашественикът в лицето на Аспарух бяга за да спаси собствената кожа и принуден да нахлуе в чежди земи, той не е истинси нашественик и узурпатор, а по скоро също жертва.
цитирайНо ако нашественикът в лицето на Аспарух бяга за да спаси собствената кожа и принуден да нахлуе в чежди земи, той не е истинси нашественик и узурпатор, а по скоро също жертва.
още едно доказателство за ранните тенденции на покръстване на български ханове
528 хан Грот сключва договор с Юстиниян I и приема християнството; убит от жреците на племето си
цитирай528 хан Грот сключва договор с Юстиниян I и приема християнството; убит от жреците на племето си
Търсене
