Димитър Георгиев - Даков

Първо да започнем с хилядолетния антагонизъм между народите на дорийците и пелазгите, с чието име древногръцките историци и самия Омир нарича ахейските съюзници, живяли порано от самите ахейци по тези земи. Самият Александър Фол изказва следното становище:Направени са наблюдения върху множество културни сходства между траките и пеласгите, и е въведена хипотеза за трако-пеласгийска етнокултурна общност. Кое кара обаче гърците да се смесят само с една част от пеласгите, а другите да ненавиждат. Очевидно като морски народ, дорийците и след това ахейците са имали и морско-пиратски навици. Като поробители на земите на пеласгите, те са виждали съпротива от страна на своите северни съседи, запомнили плячкосването на земите на своите по южни сънародници от същата пеласгийска народностна група. Последвало трайното и постепенно колонизиране на крайбрежията на Турция, Колхида, Евксинтски Понт, Битиния, Тракия, Мизия и дори Крим.
Основното ядро на пеласгите след конфликта с дорийците било изместено на север. Добрите търговски умения на дорийците успели да закрепят нашествениците по тези земи. Пеласгите влезли в съюз с елинското племе в местата по островите и крайбрежията, където племенните общности били разпокъсани. Културните различия между двата народа били колосални и както става ясно не гръцкото нежелание за общи културни връзки, а по скоро пеласгийското отхвърляне на този културен обмен и бил налице. Много от тракийските божества преминават в култ при гърците като Дионис, Хермес и други.
Наличието на по-късните тракийски сведения главно от сферата на художествената писмена култура на тракийските глобници ясно показва добре развитото коневъдство при траките.
Можем да стигнем и по-напред като заявим, че Троя е представителен тракийски град, срещу който възстават и съседни пеласгийски общини, заради нароженото търговско ембарго. Омир сам разделя пантеона на боговете на тези подкрепящи Троя и такива на страната на ахейците. Какво по-голямо древно признание за нас кои от боговете в Гърция са взаимствани от пеласгите или траките. Богове на страната на траките са били Афродита, Арес, Аполон, Артемида, Скамандър, Лето и самия Посейдон.
Всъщност Троянската война е първия подробно описан военен конфликт от най-точния гръцки историк и литератор до момента в древния свят - Омир, който има характера на търговска война, заради наложеното ембарго на Троя за стоки преминали през Дарданелите.
Възможно е една от причините за неуспеха на военния поход срещу Троя да е бил заради нежеланието на съюзническите племена на пеласгите да влязат в пряк конфликс със своите братя по кръв - троянците, а само да ги заплашат да преустановят монопола върху ембарговата митническа политика. Войната с Троя е икономическа и грабителска. Митът за Парис само е основателен повод за гърците да нападат своите северни съседи.
Ето че Троянската война е друг културен и военно-исторически повод двата народа да са в непрекъснат културен антагонизъм въпреки силния културен обмен в началото със заимстване на тракийски божества от присъединилите се към гърците пеласги. Именно последният факт говори, че гърците са били принудени да водят културно сливане, заради смесването им с народа на пеласгите, но по всичко личи, че те са доминирали в заетите от тях територии. По-късно изграждането на трайни съседски ваимотношения, кара и траките да заимстват някои от гръцките обичаи, но като цяло гръцките хронисти подчертават техния див нрав и странни обичаи.
Кое кара Аспарух, Куберт и Алцек да зе установят съобетно на Балканите, на земите на днешна Македония и в Северна Италия. Много историци смятат, че това е случаен избор на петимата синове на Кобрат. Истинската причина е, че това е тайния завет който Кобрат им оставя. Притчата за единството е една особено силно популяризирана теза емблематизираща огромната мъдрост на хан Кобрат. Неговите думи стоят и като символ на Българския парламент. Като мъдър държавник Кобрат е отчитал точно тази особеност на своите подданици, която им липсвала в борбата в враговете. Познавайки душевността на свободолюбивия си народ, Кобрат е призовавал за обединение на номадския народ, начело на който е стоял и е бил отговорен самия той. Хуните са били враждебна сила и по времето на Кобрат. Следователно няма как да не отчитаме  въпросителната относно това, кое кара тримата братя да се насочат към своите бъдещи територии. 
Изборът на територия не е бил опосредстван от случайности или капризи на петимата братя. ТОй не е следвал и закономерностите по Великото преселение на народите. Степите са се оказали тесни между враждуващите народи и всеки един етнос е търсил географска защита и досег до ащитна планинска преграда.
Най-важния момент е , че преселението на българите от Азия в Европа не е първото по времето на Кобратовите синове. Първите заселвания на протобългари са осъществени хилядолетия назад от самите пелазги. Това кара и дава повод българите от Азия да намерят обща културна почва с населението по нашите земи. Славяните по нашите земи са имали статута на идващите българи от Азия. И тяхното поселение по тези земи е било резултат от Великото преселение на народите по това време. Това обяснява защо Аспарух не води асимилационна политика с коренното население на Онгъла и Мизия, а го обединява без кръвопролития.
Ето тази тайна е чудно защо убягва на българската историография.
Разчитането на надписите на Мадарския конник, показват, че е имало ясна съгласуваност между Аспарух и Кубер в завладянето на земите отвъд Дунава.