Тази глава от книгата на професор Димитър Ангелов "Образуването на Българската народност "завършва с една колосална историческа и политическа лъжа. Тракийската народност в края на римското владичество била трайно асимилирана. С това признание професорът обслужва управляващата власт, за която не е уместно да се признае, че в корените на българската общност се сплитат три основни общности - траки, славяни и прабългари. В един изчерпателен и добре подбран изворов материал, професорът не дава факти, а пише приказки за и без това малко известната история на траките от този и от предишни времеви периоди. Може би само в нашата история е възможно подобно свободно писане на приумици угодни на властта. Апокалиптичната картина на асимилация на тракийския народ не е обрасува в достатъчна степен от нашествията и погромите на разселващите се по това време племена от север, но за професора в тази нагласена притча е важно да включи и нов необорим аргумент. Той е че черната гостенка, чумата, както никога преди е повалила огромен брой траки по техните земи, опирайки се на сведенията, които дава Страбон. Въпреки че Страбон разказва разказаното му от другиго и не е видял с очите си, професорът поради липса на друг качествен изворов материал се опира на това единствено сведение, за да напиша една небивала история, как траките са измрели повсеместно и чрез бракове с заселилите се племена напълно и доброволно са изчезнали. Подобни глупости не би могъл да издържи нито един сериозен четец, да не говорим за професионален историк. За да бъда по-ясен в квалификациите си, ще допълня, че ако отомански хронист бе описал робството над балканските неверни гяури, той сигурно щеше да пише по един подобен начин как всичките гюури са били асимилирани. Но както всички знаем българската народност все още съществува в своите солидни корени. 
Колкото и жестоки да са били римските погроми и нашествията на варварски племена в Мизия (за такива варварски нахлувания в Тракия има сведения значително по-малко), всяка една империя се опира на силата и мощта на покореното население, за да възстанови и своите, и чуждите щети.
Дългата и изтощителна съпротива на траките е една от причините Рим да не може да завладее в цялост този народ. Именно поради това Рим влага огромни средства в строежа на римски пътища. Причината за тяхното изграждане е както походите и увладяването на прииждащите варвари през Дунав в Мизия, така и преустановяване на контрола на стратегически пътища и маршрути от траките. Владеенето на проходите през Родопите и Стара Планина е била огромната стратегическа сила на траките.
Няма как да се съгласим с достопочтенния автор на исторически приказки, професор Димитър Ангелов, че тракийския етнос е асимилиран от поробители и нашественици. Именно разпръснатия племенен характер на управление на тракийския етнос е дал възможност на много места той да се запази непокътнат. Тази неприкосновенност на траките се е запазила в последствие и в пределите на Византийската империя. Много от племената са имали смесено равнинно планинско поселение, с което са имали възможност при заплаха от чуждо нашествие трайно да предприемат живот навътре в горите и планините. Ярък пример в това отношение са бесите. Тяхният военен опит и стратегия са били значителни, че да затруднят Рим в десетилетното им покоряване и поробване. Не  само че веднъж са покорени. Силата и военната им мощ били така проявени, наред с огромния икономически ресурс на това племе, че дори след първото им покоряване от римляните, те успели да вдигнат бунт на всички тракийски племена начело с жреца и вожда Вологес. По всичко личи, че преди да бъдат издигнати основите на крепостите край Перестица и Устина, тези места са били наблюдателни кули за своевременно сигнализиране на прииждащи нашественици. По-късно на базата на този зрял стратегически опит, Византия строи тези крепости с разузнавателна цел. Родопите и подстъпите на Стара Планина са осеяни със свидетелства за ранно тракийско присъствие и обитание. Няма как в строежа на римските пътища из България да не са взели участие като строители, архитекти и опитни водачи, самите поробени траки и трудно би било да си представим изграждането и проектирането на такава сложна пътна мрежа, без знанията на коренното население по тези земи. Това е първата по рода си в света мрежа от пътища (Великата Китейска стена е защитно съоръжение и не е система от пътища) . 
Най-главният извод е, че траките продължават да персистират в своя жив облик и днес в нашата съвременна българска кръв. Няма форма на историческо лицемерие, която да прикрие този факт, без да говори глупости и неверни съждения.

Послеслов: В този случай се питам колко ли трябва да си продажен, че да измисляш подобни глупости за историята на народа си, и на вече толкова ли трябва да си жалък, че да купиш титлата професор с историческо и преиначаващо лицемерие.