Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2009 09:49 - Детската агресия върху животни
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 3017 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2009 10:06


Никой не може да спори, че агресията към животни е престъпление и загърбване на човечността. Тя е плод на липсата на основни ценности, на изградени възпитателни норми и устои, изблик на примитивни и ниски импулси в човешкото поведение.  Още по-смущаващо е явлението, когато се наблюдава в детската възраст при човека. Основни източници на модели за агресивно и жестоко поведение и отношение на детето идват от неговата жизнена среда, като детето заимства своя опит от хората, който наблюдава и най-вече критерия за неговите приоритети и пристрастия се заключават върху наблюдението на близките на детето хора, включени в така наречената проксимитетна среда. Когато влиянието на близките е изключително отслабено върху детето, то се чувства свободно в преценката си какви модели на поведение да следва и кои източници на подражание да избира. Обикновено децата в ранната детска възраст имат един основен източник на подражание в лицето на своите родители взависимост от пола, чието топло отношение в най-добра степен предразполага да се изградят стабилни психологичски връзки на взаимопомощ в поведението. Свободата на детето спрямо моделите на подражание и взаимстването на тези модели без въвежданe на морална норма за добро и зло, за провилно и погрешно, не предразполага в детето да възникнат ценности на възбрана към различни неприспособителни и дори вредни за детето системи от норми, а още по лошо е когато те изцяло липсват. В случаите на отслабено родителско влияние детето преминава към подражание от следващата проксимитетна група. Най често това са неговите връстници. Групата на връстниците и приятелите на детето оказват съществен натикс върху поведението на детето. Най-често в тях се изпробват всички онези неща, които децата са получили в своята опитност като предварително забранени, без да са могли или сами да изпитат неприятните последици и всички негативи от своите действия или поради липса на някакъв опит са озадачени кое поражда забраната в дадена ситуация или действие, поради което са склонни да от-тренират нейното разиграване. Рядко децата приемат готово схеми, още повече ако родителите не предлагат логични доводи и не са последователни както в поведението си, така и в своите обяснения. Несигурността в обясненията на родителя, кара детето да изпитва любопитство как точно стоят нещата в истинската им светлина.
С този преглед на условията, които пораждат и на-силно влияят на детската агресивност, може по-точно да се заключи, че детската агресивност не е вроден признак, нито е белег на генетичните особености на индивида, тъй като във всеки един човек е заложена склонността към агресия като начин на себе-защитно поведение и като поведение, осигуряваща активна позиция при адаптацията към жизнената среда. От тази гледна точка агресията е инстинктивно предразположение към активни, враждебни,  нараняващи и отблъскващи действия, с цел намаляване на въздействието на провокиращите фактори, пораждащи определено ниво на дразнение. Агресията е есенциална по рода си инстинктивна склонност при човека и животните за борба с вредните и неприспособителни фактори или тяхното ограничително действие, препятстващо адаптацията на организма. Агресията е спонтанно заложена склонност в поведението на човешкия индивид. Едва възпитателните норми, социалното самосъзнание и развитието на интелектуалната сфера на човек води до контрол и само-овладяване на импулсите за агресия.
Когато детето използва агресивно отношение към животни, то използва най-често чужди модели, усвоени от околната среда, от възрастните, от своите връстници, приятели и за жалост най-често от своите родители. Още по голямо затвърждение на агресията при децата върху други деца и върху животни се получава, когато детето установи наличието на печалби от агресивното си поведение. Тези печалби могат да бъдат най-често извоюване на добро отношение, на добра позиция в йерархията на социалните общности, добиването на материални блага. Тези печалби могат да бъдат и емоционални - детето изпитва удоволствия при проявяването на своите скрити или изявени в поведението му агресивни импулси. В редки случаи, когато детето е малтретирано, то изявява своята агресия като отмъщение за неговите страдания и своеобразен катарзис от измъчваното от него животно. В този случай печалбите от агресивното поведение на животното са изцяло емоционални и много силни като преживяване. В редки случаи детето може да има агресивно отношение към животните като проява на автоагресия.
Какви са последиците от агресивното детско поведение върху животни? Този тип поведение, особено когато не търпи никакъв контрол и корекция от страна на възрастни изгражда особено нелогично, неприспособително, вредно и без-ценностно отношение на децата към заобикалящия го свят. Често породените веднъж и ясно изразени агресивни практики спрямо животни се повтарят и се търсят активно от страна на детето. То сякаш утъпква пътечката, която в началото несъзнателно, а в последствие съвсем съзнателно вече го кара да повтаря своите действие, носейки своеобразно удовлетворение на вредните и не претърпели корекция импулси. Във всеки един случай на липса на корекционно поведение от страна на възрастните и на занижен контрол от страна родителите, децата развиват характерни разстройства в своето развитие и в повечето случаи се наблюдават отклонения от психическото равновесие, характера, волята и социалните контакти при детето злоупотребяващо с агресивно поведение към животни. Дори на фона на пълно здраве и без видими, много от децата развиват социопатно поведение, което ги следва през цялото им юношество, нарушава тяхното съзряване и функциониране вследствие нарушените социални интеракции и без някаква форма на прекъсване социопатното отклонение се пренася и в тяхната зряла възраст, където силно смущава адаптацията на тези индивиди в обществото. Такива индивиди, когато създават семейство, пренасят своята агресия върху членовете на семейството, която има същата динамика и интензивност, каквато индивида е натрупал като опитност през своето детство в резултат от нерегулираната агресивност към връстници и животни. В зряла възраст обаче, малтретирането на животни рядко се запазва като съхранен стереотип от детството. Най-често малтретирането на животни от детството прехожда върху малтретирането на себеподобни в зрелостта. Налице е логична замяна на обекта за агресия, поради озлоблението и липсата на печелившо социално поведение. Дори когато семейството се стреми да изолира или прикрие действията на малтретиращия, всички те се оказват в една или друга степен малтретирани.
В действителност много често индивида, който развива преход от насилник като дете в насилник като възрастен, осъзнава  частично своето неприемливо и социално осъдимо действие и импулс  за агресия, в резултат на което се стеснява или срамува да проявява на показ способностите си и ги реализира в конкретни ситуативности, при конкретни условия. Поради тази причина често "детските агресори" остават скрити, ларвирани, както от страна на семейството, което се стреми да запази първоначалния си интегритет, така и от страна на самия агресор, който развива в последствие самоконтрол и самокорективно поведение, но разбира се в слаба и недостатъчно ефективна форма. Така повечето агресивни деца в своята зрялост се маскират, завоалират, изменят или снижават, а и нерядко и потенцират своята агресия взависимост от реактивността на средата. В този смисъл голяма част от това детско поведение при възрастните не само не може да се проследи, но и допълнително потъва в неведение, заради социалния срам, който носи в себе си, както за родителите на детето, така и за неговото бъдещо семейство.
Особено важен момент е и наличието на условия, благоприятстващи детската агресивност. Селската среда наред със селските форми на социална активност са по-чести стимулатори на детската агресия върху животни отколкото градската среда. Това обаче не пречи детската агресивност да бъде по-висока във градовете. Това е така, защото нейния дял се заема от детската агресия върху връстници и приятели.
Между детската агресия и детската агресия към връстници и приятели има разлика единствено в обекта на агресивност, поради различията в достъпността на тези обекти. С други думи обектите отключват предварително заложени подражателни модели усвоени от неговата жизнена среда и опит, пренесен върху неговото съзнание от възрастните. Агресията е състояние, което излиза наява при наличието само на достъпен обект, който носи на агресора специфично удовлетворение и в присъствието на който, агресора е достатъчно самоуверен и силен, за да прояви агресивните си модели. Поради тази причина агресора активно издирва своите жертви на агресия, наричани тук условни обекти, тъй като агресията е винаги активен и деен феномен. В тези случаи жертвите са слаби или агресора придобива такива умения, техники и опитностност, с които неутрализира или преборва съпротивата на жертвата. Съпротивата и в последствие акта на агресия не са същинските стимули. Главен стимул е образа на страдащата жертва - независимо животно или мовек, тя е отключващия момент за настъпване на агресивно поведение. По този начин агресора разпознава своите обекти и бива стимулиран да ги търси. С други думи агресията е и израз на визулано поведение и активно визуално търсене. Няма установена зависимост между образа на обекта- жертва и предпочитанието на агресора - най-често този образ и желанието за агресия съвпадат в съзнанието на агресора случайно взависимост от неговата опитност, в редки случаи този процес е закономерен и преповтавя точни събития, травмиращи за самия агресор. В истинският смисъл на думата агресорът е реален такъв, ако върху него не е изразена агресия. С други думи агресора не е склонен към емпатични чувства и не страда за жертвата, именно защото сам той е раснал в спокойна, често пъти грижовна среда, а вдруги случай агресора сам е би жертва на агресия, което оформя плахия образ на втория агресивен тип индивиди.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. maranatha - обичайте животните, не ги яжте
24.07.2009 12:21
Само не мога да разбера как така ще учим децата да не бъдат жестоки към животните, а в същото време ще ги храним с мръвки, които очевидно не растат по дърветата.
http://video.google.com/videoplay?docid=-513747926833909134
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469358
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031