Tazepam - Добрият избор

Вече повече от 30г. бензодиазепините заемат важно място в клиничната практика. Днес те са най-разпространените психотропни медикаменти, както в световен мащаб , така и в България. Този факт сам по себе си потвърждава тяхната ефикастност и по-голяма безопасност в сравнение с други медикаменти с подобно предназначение.

Бензодиазепините като група имат специфично действие върху ГАМАК хлоридно - йонния рецепторен комплекс , означаван още като бензодиазепинов рецептор. Върху този комплекс по неспецифичен начин действат и други психотропни средства- барбитурати , алкохол и др. Това обяснява и силното взаимодействие между бензадиазепини и алкохол.

ГАМК /гама-аминомаслена киселина/ е основен инхибиторен невротрансмитер - 66% от ЦНС включва ГАМК - ергична трансмисия. От тук идва значителното модулиращо деиствие на бензодиазепините върху психичните процеси.

При свързването си със своя рецептор , медикаментите от тази група предизвикват временно отваряне на хлорните каналчета по клетъчната мембрана , което води до навлизане на хлорни йони в клетката. Навлизането на хлорните йони води до потискане на клетъчната активност , а това води до проявата на добре известните клинични ефекти на бензодиазепините - анксиолитичен , седативен , миорелаксиращ , антиконвулсивен и еухипнотичен. Отварянето на тези каналчета е с различна продължителност при различните деривати от тази група . За разлика от бензодиазепините , барбитуратите и алкохолът “заклещват” хлорните каналчета в отварено положение и с това прекратяват клетъчната активност . Затова те са с висока токсичност и леталност при свръхдозиране.

Фармакокинетиката на бензодиазепините се определя от : степен на липофилност , бързина на абсорбцията , начин на метаболизиране , наличие на активни метаболити , продължителност на действието , степен на кумулация.

При сравняване на фармакокинетиката на отделните представители от групата на бензодиазепините е естествено вниманието на общопрактикуващия лекар да се насочи към такива препарати характеризиращи се с липсата на активни метаболити . Това определя едно по-краткосрочно действие и минимален кумулиращ ефект . Пример за такъв продукт е Oxazepam.

Oxazepam е краен активен метаболит на такива бензодиазепинови производни като: Chlordiazepoxide / Elenium / , Chlorazepate / Tranxene / , Diazepam / Valium / . .

Известно е , че бензодиазепините с активни метаболити са по сензитивни към фактори, които могат да променят метаболизма , като възраст, чернодробни дисфункции , употреба на други медикаменти и тн. При наличието на такива фактори е наложително адаптиране на дозата, което не винаги е лесно.В такива ситуации се предпочитат деривати без активни метаболити , какъвто е Oxazepam.

При сравняване на действието на бензодиазепините в сенилна възраст се установява , че с нисък риск на приложение са Oxazepam , lorazepam , Alprazolam и други препарати без активни метаболити . Поради своя нисък риск посочените бензодиазепини са за предпочитане при болни със сърдечно - съдови заболявания , захарен диабет , бъбречни увреждания , чернодробни заболявания .

От анализа на тези данни се налага извода , че бензодиазепините , които нямат активни метаболити са най-подходящи за употреба в общомедицинската практика . Клиничните данни потвърждават това твърдение.

От тази група бензодиазепини интерес за общомедицинската практика у нас представлява Oxazepam , известен като Tazepam - търговска марка на Polfa / Тархомински фармацевтичен завод/. Лекарствената форма е от 10 мг. за перорално приложение . Една опаковка съдържа 50 таблетки и масксималната цена е 3,30лв.

Oxazepam е широко разпространен медикамент и досега са известни 67 фирмени названия. Въведен е през 1960 г. И продължава да се използва с много добър успех и досега.

Характеристика на препарата

Tazepam притежава изразено транквилизиращо действие , в основата на което стои потискане на лимбичната система и възходящата активираща ретикуларна формация . Основното му качество е неговата анксиолитична и седативна активност . Улеснява заспиването и потенцира действието на сънотворните лекарства . Има слабо антиконвулсивно и централно миорелаксиращо действие . Усилва ефектите на невролептиците , противоепилептичните , антихистаминовите , наркотичните и обезболяващите средства.

След орално приложение Tazepam има бърза и добра резорбция. Абсолютната му бионаличност е 90-95%. Максималната плазмена концентрация се достига за 2-3 часа след приемането му. С плазмените протеини се свързва в 85%. Плазменият му полуживот е средно 8,2 часа.

Терапевтичната му концентрация в кръвта се задържа 4-6 часа. Овен през хемато-енцефалната преминава и през плацентарната бариера , излъчва се и в кърмата . Разгражда се предимно в черния дроб до неактивни метаболити и се излъчва с урината . Очертава се като слабо токсичен медикамент.

Въпреки , че няма данни за ембриотоксичност , тератогенни или мутагенни въздействия , не се препоръчва при бременност и кърмене , както и останалите бензодиазепини.

Tazepam ефективно снижава чувството на тревога , страх и безпокойство , намалява емоционалното напрежение , способства за настъпването на съня. Нашите наблюдения показват, че с тези си действия той не се отличава съществено от по-новите бензодиазепини и при една приемлива за пациента цена може успешно да се конкурира с тях.

Заслужава да се отбележи положителното въздействие на Tazepam върху съня - улеснява настъпването му , скъсява времето на заспиване , премахва нощните събуждания и удължава продължителността на съня. В това отношение Tazepam се доближава до действието на Signopam.

Важно предимство на Tazepam е че не кумулира. Рядко се наблюдава дневна сънливост, и лесна уморяемост.

Показания

Tazepam намира приложение при широк кръг от непсихотични разстройства на психиката , повечето от които са обект на общата медицинска практика , а именно:

• Тревожни разстройства в различните им разновидности и комбинации с други невротични разстройства - паническо разстройство , обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство , смесено тревожно - депресивно разстройство , адаптацианно разстройство с тревожно настроение и др.

• Хроничен алкохолизъм, алкохолна абстиненция.

• Психовегетативни и вегетативни разстройства , в т.ч. свързани с нарушения на менструалния цикъл , пременструален и климактеричен синдром.

• Във вътрешната медицина при функционални разстроиства на ССС , “сърдечна невроза” , палпитации , синусова тахикардия , а така също при функционални заболявания на храносмилателния тракт , тиреотоксикоза.

• Нарушения на съня.

Дозиране и начин на приложение

Таблетките се приемат с достатъчно количество течности в дневна доза от 20-60 мг , разделена на 2-4приема .При тежки случаи и в стационарни уславия Tazepam маже да се прилага в дози до 80-120 мг. за 24 часа .

При възрастни хара и при абстинентен синдром дозата е 15-30 мг. дневно, при безсъние - 10-30 мг. един час преди лягане. При болни над 65 г. - не повече от 40 мг. дневно. С повишено внимание трябва да се назначава при болни с риск от развитие на наркомания.

Постоянното , продължително прилагане на Tazepam ,както и при останалите бензодиазепини , може да доведе до привикване и развитие на психофизическа зависимост. На деца и хора над 65г. възраст Tazepam следва да се прилага само при липса на алтернатива и под строго лекарско наблюдение. Преди спиране на лечението , дозата трябва постепенно да се намали , за да се избегне евентуалната поява на “синдром на отнемането”. С повишено внимание трябва да се прилага и при болни с нарушени функции на черния дроб и бъбреците.

Противопокакания

Всъщност това са противопоказанията , характерни за всички бензодиазепини, с уговоркота , че някои от тях могат да бъдат в известна степен относителни , поради ниската токсичност на Tazepam и липсата на кумулиращ ефект.

Най - важните противопоказания са:

-Остра или тежко протичаща хронична дихателна недостатъчност;

-Свръхчувствителност към бензодиазепини;

-Остра или тежка чернодробна недостатъчност;

-Синдром на Pickwik;

-Деца под 14 г. възраст;

-Миастения гравис;

-Бременност и кърмене;

-Наркомании /вкл. и синдром на алкохолна зависимост/ , за които е ясно,че не може да се постигне преустановяване приемането на дрогиращата субстанция;

-Глаукома.

-Възрастни със склонност към хипотония;

-Водачи на МПС и работещи с опасни машини.

Нежелани лекарствени реакции

Възможна е , макар и сравнително рядко , появата на сънливост , главоболие , световъртеж , лесна умора, мускулна хипотония с миалгия. Тези прояви са бързопреходни и при адаптиране на дозировката бързо отзвучават.

При приложението но високи дози продължително време , може да се наблюдават атаксия , нарушенея в акомодацията , парадоксални реакции на пристъпи, на пристъпи от психомоторна възбуда , отслабване на паметта,нарушение на ориентацията , диария , дискомфорт в коремната област, агресивност,нарушена концентрация, безсъние,гърчове.

Както при всички бензодиазепинови препарати и при Tazepam е възможно развитие на зависимост/психическа и физическа/. Рискът за възникването й е в пряка зависимост от дозата и продължителността на лечението. Този риск е по-голям при пациенти, злоупотребяващи с алкохол или наркотици.При развита физическа зависимост внезапното прекъсване на препарата се съпровожда от симптоми на отнемане - главоболие , мускулни и ставни болки , силна тревога, безпокойство , раздразнителност , а в по тежките случаи обърканост , деперсонализация , дереализация , халюцинации и др.

В последно време , в редица публикации, се изтъква , че само част от пациентите приемащи хронично бензодиазепини по терапевтични индикации развиват зависимост - посочва се честота на зависимост между 0,5 и 2,2 % сред редовно употребяващите такива медикаменти. Зависимостта към високи дози бензодиазепин е по - рядка в сравнение със зависимостта към високи дози барбитурати. Интересен факт е , че тревожните пациенти показват по-ниски и стабилни бензодиазепинови дози , дори и след дълготрайна редовна употреба , за разлика от пациентите , злоупотребяващи и с други субстанции.

Възможна е появата и на “Rebound - феномен” при рязко спиране на лечението. Това е преходен синдром, при който симптомите довели до лечение с бензодиазепини и подобни но тях лекарства, се появяват отново в по-силно изразена форма , придружени с промени в настроението , тревога и безпокойство. Това може да се избегне , ако дозировката се намалява постепенно при спиране на лечението.

Описаните странични ефекти при лечението с Tazepam могат да повлияят върху спосбността за управляване на МПС или при работа с машини и съоражения , изисквощи повишено внимание и бързи реакции.

Взаимодействие с други лекарства

При едновременното приложение на бензодиазепинови препарати с централни и периферни миорелаксанти и потискащи ЦНС средства/ невролептици, хипнотици , антиепилептика , анестетици и седативни антихистаминови препарати/ се развива адитивен синергизъм и засилване на седацията. Във връзка с това трябва да се избягва и едновременното приемане на алкохол- опасност от възникване на вторична пристрастеност.

Следва да се има предвид, че комбинацията “ бензодиазепини + наркотични аналгетици” води до засилване на еуфорията , което е предпоставка за нарастване на зависимостта.

Предозиране и лечението му

Предозирането на бензодиазепините / често при опити за самоубийство/ се изразява в различна степен на потискане на ЦНС - от сънливост до кома. Поради широкия терапивтичен диапазон на тези препарати , предозирането им невинаги застрашава живота. Опасността нараства рязко , когато е налице комбинация с други потискащи ЦНС субстанции / най- често алкохол/.

След предозиране с перорални бензодиазепини срочно /до 1 час/ трябва да се предизвика повръщане /ако пациента е в съзнание/ или да се направи стомашна промивка с интубиране , ако е в безсъзнание. Трябва да се приложи и медицински въглен , за да попречи на резорбцията. При възможност се използва специфичният бензодиазепинов антагонист Anexate /Flumazenil/.

Заключение

От настоящия преглед на фармакологичните свойства и клиничната характеристика на бензодиазепиновия препарат Oxazepam /Tazepam/, /по данни от интернет , издадените в последно време лекарствени справочници и личния ни опит/ с основоние можем да констатираме, че този медикамент има място в общата медицинска практика. Поради липсата на актуализирана информация за него , той е почти непознат за по-младите поколения български лекари и фармацевти. Но , както често се случва в живота , някои стари , изпитани , но позабравени неща могат да се окажат много по-полезни от изкусно и настойчиво рекламираните нови, “модерни” дадености.

Доц. Д-р Ненко Машонов, д.м.