Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2009 09:42 - Интегрирането на деца с увреждания в колективи със здрави деца
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2729 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06.2009 18:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С какво моделът на интеграция между здрави и инвалидизирани деца е по-добър от всички останали?
Моделът на интеграция не може да бъде прилаган масово за посочените две групи деца. Това е така, защото самата група от инвалидизирани от гледна точка на спецификите в развитието си и на особените изисквания от страна на обучението също е твърде разнородна група, както по степен, така и по качество. Ето защо тежката и неподлежаща на успешно обучение инвалидизация не би следвало да бъде обект за разглеждане при интегрираните подходи. По начало това е тежък контингент от увредени деца вследствие на въздействието на трайни и вродени, и по-рядко на придобити нокси. Невъзможността за интегрирано и съвместно обучение на тежки дефицити на интелекта и други тежки малформации и липсата на качествена промяна в състоянието на децата или прогрес в тяхното обучение. Тежките инвалидизации и малформации в детска възраст са достатъчно трудно за обгрижване и влияят негативно върху психиката на обслужващия ги персонал, да не говорим за още по-силното негативно въздействие на тези деца върху крехката и ранима психика на здравите деца. 

Кога моделът на въпросното интегриране е удачен и успешен момент. Децата в останалите групи на инвалидизации от гледна точка на типовете нарушения като ментални, двигателни, тазоворезервоарни, сензорни, речеви, могат  да бъдат поставени в общата рубрика от МКБ "Нарушения на развитието в детската възраст". Често пъти тези нарушения са комбинирани, но това не препятства процеса на обучение и образование, макар да го прави потруден. И тук идва разделението на тази група. Децата със сензорни нарушения при запазени имат строго специфични възприемателни дефицити, които във възможно най-слаба степен биха могли да търпят позитивно развитие в условия на интегрираното им обучение със здрави деца. Поради техните високоспециализирани нужди и специфични помощни средства, подходи, техники и мероприятия, известни с наименованията като тифло- и сурдопедагогика интегрирания модел е неприложим и дори се явява пречка за специфичното обучение на тези деца. В този смисъл децата със тежко изразени зрителни и слухови нарушения би следвало да се насочват в специализирани центрове за обучение.
И сега идва ред на децата с ментални, двигателни, тазово-резервоарни и общофункционални нарушения в развитието, които са най-подходящи за интегриран подход на обучение заедно със здрави деца. Оказва се, че деца със забавено развитие изключително бързо напредват, когато растат и се обучават във среда със здрави деца. Социализацията на тези деца и непрекъснато изграждащите се и подновяващи се социални взаимоотношения и релации се оказват най-мощния стимулатор и коректив на човешкото поведение, менталното развитие, интелектуалните способности и цялостното психо-моторно, емоционално, интелектуално, социално, поведенческо и образователно развитие. Изглежда, че социалните контакти създават необходимите условия за утвърждаване, развитие и допълнително възникване на мозъчните връзки между отделните мозъчни центрове. Няма по-силна сигнализация за мозъчната активност постъпваща от околната среда от всестранните и сложни социални релации за цялостното оформяне на индивида и личността. Позволението и непозволението, самоконтрола, самонаблюдението, а така също и импринтинговата среда, създадена от колектива, спомагат за силното стимулиране и изграждане на прото-личностовите черти в ранна детска възраст.  Ретардацията в развитието може да има разнообразен произход, но всяка нейна форма е подложена ефективно на въздействието на социалната среда с подходяща грижа, култура и внимание, със изключителната биологична и човешка специфичност на социалния контакт.
Един от най-честите форми на агресия при децата се базира на липсата във възпитанието и образованието на принципа за съчувствие и съпричастност към ближния.

Кое налага интегративният подход между увредени и здрави деца като ефективен?
Най-важна е релацията на детето с ретардация и нарушение на развитието спрямо здравото дете. По време на съвместното си пребиваване в един общ социален континуум, "детето с дефицит" се приучава да изгражда своя свят от позицията на здравия индивид, защото съвсем естествено се сравнява с него като норма. Това сравняване обзема параметрите на поведението, емоциите, отношението спрямо другите, приятелските и колективните взаимотношения, изграждането на качествата на характера. В този смисъл формирането на вътрешния свят на детето с дефицит не се прекроява по мярката на своето собствено разбиране, а по мярката на здравия индивид като проява на съвсем естествено желание за равностойно окачествяване. Подобен феномен е най-силно изразен при хора от една и съща възраст, при хората в един колектив, с една и съща професия, с едни и същи предпочитания, интереси и социална среда, като за леснота може да бъде обозначен като социален импринтинг. Социалният импринтинг е много по-силен в детската възраст, от колкото по-късно, защото именно при нея не съществуват все още изготвени готови моменти на отреагиране. Детското съзнание е устроено да възприема и изучава посредвом повторение и имитация. Този артистичен подход е от съществено значение за истинското и ефективно усвояване на готови, взети от външната среда поведенчески модели, които след това могат да бъдат трансформиране според индивидуалните особености в свои лични черти и елементи. Оказва се, че в повечето случаи детето не се учи от печалбите на усвоения от него поведенчески подход, а по скоро пряко и сляпо копира моделите на импринтинг, като в последствие може само да ги комбинира, променя, шлифова, но не и да ги изкоренява. Съзнателната посока към тези промени е съвсем слабо застъпена. Оформяйки картина в своето съзнание за здравия стереотип, детето нагажда своите дефицити по хармоничен начин със здравия вариант по начин, който балансира и двете картини в едно равноправие. 
В по-слаба, но никак не маловажна степен е релацията на здравото дете към детето с дефицит. В този случай здравото дете изгражда принципите на реалната житейска картина, съотнася себе си несъзнателно и съзнателно към стереотипа на индивида с увреждания, мъчейки се да намери разликите и общите свързващи неща, изгражда схеми на взаимопомощ, при която здравия индивид създава и търси предпоставките за уеднаквяване на условията на равноправно и ефективно съвместно съжителство. Тези процеси протичат като своеобразно естествено възпитателно въздействие. Проявата на принципа на съпричастие е най-важния, който по-късно пречи на индивида да изгражда конфронтационни и агресивни модели на поведение и нагласи. Съвместното присъствие на здрави и увредени деца създава естествени възпитателни предпоставки за милосърдие към човек и всичко живо, което по друг и по по-красноречив начин е труудно да се осъществи.
До този момент в България нито обществото, нито културалните нагласи, нито възпитателните мерки са провеждали или допускали интегративни подходи. Децата се увреждания посещават специализирани учебни центрове или образувателни институции. ТОва инертно статукво не позволява внезапна и 100 % интеграция на децата в общи колективи. Поради тази причина масовото и задължително  въвеждане на интегративния подход е грешка и като ново и несвойствено за системата явления среща естествената съпротива на средата, в която се опитва да действа. Още когато разглеждахме тежките нарушения, беше аргументирана идеята, защо именно при тях не може да съществува 100 % интегративна схема.
За Българските условия най-добър подход би бил изграждането на смесени интегративни колективи от здрави и увредени деца с общи мероприятия и общи занимания. Този подход маркира плавния и естествен преход от неинтегративен към интегративен модел.
Освен релациите още по-сложни са интеррелациите. Те сподпомагат за добиване представа от йерархичните структури на един колектив, придават различна опитност, съдействат за социалното израстване и ефективното социално възприемане на ролите на индивида в групата.




Гласувай:
0



1. evchet0 - Вниманието и грижите към хората, ...
19.06.2009 08:53
Вниманието и грижите към хората, които още от раждането си имат по - големи трудности за адаптация в живота, вече е мерило не просто за цивилизованост, а за развита и тренирана чувствителност. По принцип е правило, че колкото по - развито е едно общество, толкова и по - безпроблемна е интеграцията на децата с увреждания. Думата " инвалид" вече е напълно неприемлива и се използва единствено за да се използва все по - рядко. Разбира се, животът на тези деца е по - труден, пред тях има много повече често чисто технически препятствия, които понякога сами не могат да преодолеят. И тогава имат нужда от помощта на околните.
Именно от най - малките започва създаването и възприемането на напълно нормализирана обстановка, в която специалните деца да не бъдат изключвани, а включвани, да бъдат приети, а не отхвърляни. Затова целта на тези специфични образователни програми е тези деца да постигнат максимална автономност и най - вече да не растат с тежестта на провала, а да развият максимално потенциала си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14466160
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031