Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2009 18:49 - Детската агресия и детският аутизъм
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 6815 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.01.2015 18:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Детската агресия и детският аутизъм

Димитър Георгиев -1 част
Детската агресия и детския аутизъм са две явления, които се наблюдават като независими в детската възраст. Тяхната природа е хетерогенна, но като независими феномени, те могат да се съчетават. Преди да започнем разглеждането на специфичните съчетания и взаимотношения между двата феномена в детската възраст е необходимо да изясним понятието аутизъм по неговите основни белези. Най-напред аутизма представлява сборен симптомокомплекс от неврологични, ментални, психични и поведенчески характеристики, които не са специфични за аутистичния синдром, но влизат в характерна конфигурация, чията картина по-слабо и по-силно описва облика на аутизма. Ето защо поставянето на диагнозата аутизъм е изключително трудно, както за педиатри и психиатри, така и за детските невролози. Това се дължи на разнородните и разностранни съчетания между симптомите, което е резултат от плейотропната изява и съчетанието на няколко генетични фактора. Това не бива да води до съмнение, че заболяването аутизъм е полигенно заболяване, оформящо множество отклонения в едно генерализирано разстройство на развитието, засягащо менталната, речевата, интелектуалната и социалната сфера на индивида, а често пъти с отразява и върху двигателната сфера.
Много изследователи концентрират своето внимание върху класическите признаци на аутизма, а именно в нарушения социален, емоционален, сензорен и двигателен контакт, нарушенията в речта и езика, стереотипните движения от двигателния репертоар и интересите на детето. Частните изследвания върху грепа деца с разностранни форми на аутизъм показват, че освен често повтарящите се действия в определен неизменяем ред, децата с аутизъм притежават стереотипни движения на ръцете, краката и мимиката, които са белег на неврологична лезия и са извън обсега на поведенческата стереотипия. Тези движения втренчване на погледа в любимия предмет, което наподобява форма на кратки абсанси, специфични стереотипни поклащания на ръцете, китката и пръстите, подобни на тикове, които се повтарят през определен интелвал от време, изключително характерното за аутистичните деца поставяне на китките или показалеца върху ушните миди, сякаш че чуват някакъв неприятен шум, съпроводено с характерна гримаса на лицето. Друг изцяло неврологичен симптом при 90 процента от децата с аутизъм е намаления и силно релаксиран мускулен тонус на цялото тяло, което придава на техните движения известна плавност и своеобразна восъчна гъвкавост, известна още с термина "flexibilitas cerea". Тези нови симптоми при децата с проявен аутизъм, дава основание за приемането в спектъра на заболяванията и на известни неврологични нарушения с неуточнена локализация и за наличието на неврологична нокса поради плейотропния характер на заболяването.
Чест пропуск при диагностицирането на заболяванията от аутистичния спектър е неразглеждането на трайните емоционални девиации от нормата и трайните отклонения в настроението. Най-често тези деца са дистимни, но това не прави впечатление, както на родителите, погълнати изцяло от грижите и приствие на неуточнен за тях проблем с детето им, така и на специалиста, натоварен с поставянето на диагнозата. Ето защо диагнозата аутизъм се поставя при директно наблюдаване на реакциите на детето при непрекъснато наблюдение в клинични условия. Това гарантира точното диагностично решение и не създава предпоставки за грешки. В амбулаторни условия това е възможно едва след многократни посещения при специалист.
Друга често оставяна на страна група от симптоми е наличието на неологизми, на несвързано говорене и на невъзможност за ясни, дълги и обстоятелствени речеви изяви при тези деца. Неологизмите, безсмислени вербални изрази, ехолалията, изговаряне на мисли на глас се причисляват към така наречената позитивна психотична продукция, особено характерна за шизофренията, с което се откриват известни прилики между аутистичните нарушения и шизофренията.
Есенциално важно е аутизма да бъде разделян на две основни форми според тежестта на засягане на функциите на индивида и според степента на засягане на интелектуалния капацитет. От тази гледна точка аутизма може и трябва да се разглежда в две форми: нискофункциониращ(канеров тип) и високофункциониращ (аспергеров тип) аутизъм. Това разделяне се налага тъй като нискофункциониращия аутизъм е 100 конкордантен с умствено изоставане. Децата с аутизъм са засегнати от интелектуален дефицит в 50 до 75 прозента от случаите, като в останалите 25% се касае за аспергеров синдром на аутизъм, при който е налице висококодиращи и декодиращи способности на индивида и винаги протича с феномена на хиперлексия. Рядко канеровия тип аутизъм протича с интактен и ицяло запазен интелект.
Особена отлика между аутизъм и шизофрения е невербалното поведение, което включва социална усмивка, мимика, зрителен, емоционален и общосетивен контакт. При аутизма невербалното поведение отсъства, докато при шизофренията то е съхранено.
Особена е и отликата между синдромите на Аспергер и Канер. За типичен аспергеров синдром се говори при липса на езикови и интелектуални нарушения.
Защо е важно точното разделение между аутизма и детската шизофрения? Първо двете заболявания имат силно изразени генезисни различия: аутистичното дете се ражда като такова, докато детската шизофрения се развива задължително след светъл период на нормално развитие, последван от трайно влошаване в състоянието на детето. Разграничаването на аутизма от шизофренията е есенциално важно, тъй като при объркване в диагнозите невролептичната антипсихотична терапия може да доведе до утежняване на стереотипията при аутиста и до общо влошаване в неговото състояние. Страничен ефект от невролептичната терапия е влошаване функцията на подкоровите ядра, което е свързано с нова поява на паркинсоничен тремор и стереотипии.
При децата с аутизъм се наблядава особена форма на агресия. Тъй като аутистичните деца имат маркантно изразено разстройство на социалното комуникиране, изграждат свой вътрешен свят и не проявяват желание за общуване с връстници и възрастни, те са изключително слабо склонни на въшна агресия. Формите на агресия при тях са ипочти изцяло съсредоточени във вътрешен изблик на агресивните стимули. Рядко в случай на неудовлетвореност децата могат да реагират с хвърляне на предмети и играчки когато се касае за високофункциониращ аутизъм.
Наблюдава се следната зависимост.  Колкото по-високофункциониращ е аутизма, толкова по-склонен е индивида да изразява външни форми на агресия. Обратното, нискофункциониращите аутистици облигатно показват вътрешни форми на агресия при намалена чувствителност за болка. Децата с аутистични черти в поведението или с потвърдена диагноза аутизъм страдат от прояви на автоагресия. Разбира се проявлението на агресия е индивидидуално и специфично явление, което не е задължително при всеки случай на аутизъм.
Конкретните форми на автоагресивното поведение при децата с аутизъм е блъскането на главата в предмети, удряне на главата в ръце. Особено характерна проява на автоагресия е хапането на пръсти, самонараняването с остри предмети, в резултата на което децата имат често срещани кожни белези по тялото и крайниците, както и белези от самоохапвания по ръцете. Вероятно се касае за специфичен дефицит на невромедиаторите от енкефалин-ендорфиновата система в определени области на мозъка и релативен техен излишък в други мозъчни центрове, което значително намалява прага на болката. Конкретен фактор, който може да бъде посочен за подобно автоагресивно поведение е ниският коефициент на интелигентност при децата с нискофункциониращ аутизъм, където това явление е най-често срещаемо. 
Нужно е да се изтъкне, че подобни автоагресивни форми на поведение се наблюдават и при деца с изолирани когнитивни дефицити, както и при генетично обременените деца страдащи от синдрома на Даун. Разликата с аутистичните деца и тези с интелектуален дефицит е възможността за проява на макар и слаби емоционални експресии, които при децата с аутизъм напълно липсват освен ако децата не са предварително преминали през така наречената холдинг терапия - терапевтично-обучителен способ, когато спрямо детето се подхожда с внимание, нежност, допир с ръце и прегръдка от страна на педагога и родителя.
От изявата на агресия дори в рамките на аутизма става ясно, че агресивните прояви са есенциални за човешкото поведение и битие, които се регулират и поставят в норми в резултат на когнитивния капацитет на всеки един индивид, възможността за авторефлексия на съзнателното човешко същество и нормите на поведение, наложени от социума.


.

















Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 8892906
Постинги: 5145
Коментари: 9927
Гласове: 17526
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930