Това е поезията, при която на неудошевени предмети от човешкото обкръжение и обкръжваща среда се придават чертите на живо същество и от общата екзистенция на живата и неживата природа се получава паралелно сливане в един общ континуум. В предметната поезия със средствата на словото и майсторските езикови похвати на твореца се постига лирическо възпяване на предмета и философска умозрителност в него. Пръв представител и основоположник на предметната поезия е българският поет Атанас Далчев. Особено авангардно е сливането между предметната поезия на Далчев с течението на диаболизма в някои негови творби, което е рядко срещан почерк в литературата въобще. И това е само част от творчеството на поета. Разбира се голяма част от творбите не притежават белезите на атрибуцията, но запазват неговия автентичен почерк на самобитен творец.
Думи за твореца:
И до ден днешен българското общество  е длъжник на поета Атанас Далчев. Атанас Далчев е един от най-известните поети на Бразилия, но в България го споменават като поет едва мимоходом, нещо повече, по известен е не като поет, а като преводач. Едва годините на демокрацията успяха да либерират тиражите на неговото творчество до най-епохалните размери през цялото време, за което е творил Далчев. В литературният предмет на средното образование липсва нужното внимание, почит и обем на изучаваното творчество на единствения български поет-философ. Няма друг по-ярък европейски представител на литературното течение на диаболизма освен самият Далчев. Няма друг поет, който до такава далечна степен да може да абстрахира мисълта си, че да сътвори ново и нечувано до ден днешен лирическо възпяване на "предмета" освен само и единствено Далчев. Никой не говори за най-модернистичния поет на всички времена в Европа, създал за първи път и от никой неимитираната предметна поезия. Нашите литературоведи, неразбирайки органически тематиката на творчеството на Далчев, бягат панически от всякакви литерурни анализи на неговите творби, поради липса на достатъчно капацитет в тази толкова сложна материя на поетически принципи, които Далчев догонва и развива. Не съществува нито един български или чуждестранен аналог дори на една единствена творба от цялостното творчество на поета. Макар и блестящ в множество литературни жанрове, Далчев остава верен на голямата си любов към поезията и така остава да живее в сърцата на хората - той живее, твори и умира като поет. Но не като поетите, които желаят да оберат всички лаври приживе, да изконумират цялата слава, която може да им донесе титлата "поет", а като един скромен и изцяло странящ от голямата публичност творец. В това отношение Далчев е пример за творчески аскетизъм и твърдост. Той е творец отдаден не на колективният стил, а на личната си визия за творчество, поради което Европа няма толкова ярък и силен пример за поет модернист и без свян може да протегне ръце към името на българския Атанас Далчев. Наричам го българин, защото такова е веруюто на твореца, макар, че в действителност той е космополит. А какво да кажем за преводаческото му изкуство. Ненадминат преводач от най-висша класа, Далчев си остава любител на красивия строг и аскетичен словесен израз. Това и преследва и в своите творби, и в своите преводи. Но да сте виждали някъде паметник на модерниста поет, който по най-достойния и неповторим начин е прославил името на България. Знам, не сте виждали. Това е защото най-стойностните и истински неща, остават недооценени, човек се страхува от блясъка им, който го заслепява и той се чувства някак дребен и подтиснат. Красивите неща остават по правило недооценени в обществата, потеглили по кръстопътищата на своето развитие.  Можем да кажем, че ако не българите, то поне Виенския институт сякаш горд да награди един от синовете на човешкия род, макар и не австриец, удостоява Далчев с Хердерова награда. Една от малкото награди приживе зарадвала душата и сърцето на клетия и непризнат гениален творец, за която собствената му държава винаги се е държала с него като мащеха. Може би такава трябва да бъде съдбата на истинския творец. Хулен прогонван, осъждан, пропъждан, обезценяван, спъван, неиздаван, осъден на нехоноруван преводачески труд и на истински глад и всички гнусни събития от тази палитра на човешкото неразбиране и обезценяване. Затова поетът Далчев блести пред нас и живота му, макар и тежък е пъстър и жив като приказка. Така го е оставил Далчев и в творчеството си. Неописуемото му, неплагиатствано и недостижимото му от никой друг жив поет творбество. Аз съм горд с любимия си поет Далчев и мога да застана до него със същото достойнство, както всеки руснак изпитва истинска почит и преклонение пред своя идол Пушкин.
За жалост и до ден днешен не се е променило с ни най-малко отношението към Атанас Далчев. За него рядко се пишат студии, не заради друго, а защото е адски трудно да коментираш или анализираш същински литературен гений. Няма и кой да се извини, макар и пост мортем на поета за всички причинени му вреди и спънки. Но аз казвам на поета Далчев и дано да ме чува там някъде от отвъдното, че дълбоко почитам творчеството му и че се възхищавам на неговия поетически гений. В тови смисъл аз съм горд, че съм сънародник на поета Атанас Далчев.
Автор: Д.Георгиев-Даков