Това е състояние на вегетация, на живеене, на себеусещане, на светоусещане. Не е от най-идеалните форми на живот.  Обикновено криптичното съществувание се води от индивиди, които искат да избягат от себе си, от околните. Всичко на индивида му се струва враждебно, параноично, отчуждено и чрез криптичността, той се опитва или да се съхрани, или в по-лошия случай да вегетира. Криптичните форми на живот настъпват след изпитването на тежки моменти на стрес, след психоза, след драстични огорчения, поредица от непреодолими дисадаптации, от неосъществени планове, поредица от грешни ходове и постъпки, от неизгладени черти в харатера или от личностови разстройства, несправедливи обвинения или физически форми на агресия. Тогава криптичната тенденция се превръща в мания, при която здравия или страдащ индивид, започва най-напред да използва като бягство от проблемите, а после се оказва в непрекъснат плен от първоначално замисления спасителен план. Така бягството се превръща в начин на живот и достига целите си на избавление, но мащабите, измеренията и свободата на изживяванията вече е доста ограничена. Хората изпитали силен стрес и непреминали през етапите на самоактуализацията и рефлексията, не могат да се върнат повече към стария си начин на живот. Всичко влиза в рамките на бягството и не излиза от там. Всяка форма бягство е оправдана като спасение, но е капан и затвор  и неоправдана като решение, тъй като после самата тя става начин на живот. Това "не на бягството" не съществува в съзнанието на бягащия и паникирания човек - то не може да се осъзнае. При паниката действието и бягството са основни движещи сили, освен когато не настъпи вцепение от паника, при която дразнението е свръхпотенцирано. Когато човек се спасява чрез бягство, той дълго време не може да наамери себе си, цели моменти от осъзнаването на заплахите и подтиците остават неосъзнати и фантастично оцветени. И така стигаме до главните моменти на криптичното съществувание - основните проявления са бягството и криптичността. Придружаващите са деперсонализацията, дереализацията, алиенацията(отчуждението), липсата на нормални изяви на комуникация, страх да се говори за самоличността, за идентичната природа на индивида. Всяка фиксация върху личните качества буди недоумение, учудване и любопитство как са били разкрити тези свойства на индивида. Криптичният индивид губи вяра в обективността и в обективното проявление на индивида. Всичко това го кара да бъде подозрителен, скептичност и мнителност събуждат дори твърдо установени и вече доказани факти. Съмненията оформят глобална картина и катастрофични епизоди в съзнанието, с което именно бягството продължава да поддържа своя двигателе импулс. Човек спира да се чувства сигурен в свойствената си среда, избягва натрапени и преди желани компании, оформя своето единаческо съществуване, вярвайки, че точно този модел на поведение му носи сигурност и удовлетворение от спечелените позиции, ползи и светогледи. Уви криптичните форми на съществувание могат да се сравнят с тайно убежище, където човек пребивава дълго време, за да намери утеха, спокойствие и избавление от нещата, които индивида възприема като заплаха.
Често индивида не осъзнава колко тежко и сериозно състояние е криптичното съществуване, защото то му носи облаги, ползи, специфични нагласи и отстранява заплахите по пътя на индивида. Това е достатъчно и дори много повече от очакванията на индивида, тъй като той би настоявал поне по пътя на своята екзистенция да няма преки или косвени заплахи, които да го застрашават. Така личността не отчита своите стеснени параметри на проявление, своите силно намалени измерения на проява и ограниченията в свободата.