Местността непосредствено над Жребичко в източна посока е представена от оголен силикатен терен, със силно ерозирали скали, които притежават странна форма и придават неописуема живописност на гледката. Терасовидното разположение на скалната основа придава на терена леснота за изкачванеи катерене на местността. Размера на местността е около 20-30 декара и над 90 процента е заета от оголени скали и тревисти растителни съобщества. Едва 10 % от повърхността на скалата е заета с дървесна растителност. Полегатостта на терена дава възможност дори и на хора с увреждания да се насладят на живописната местност. Северното изложение на скалите ги предпазва от силното слънчево греене и в ранната до късната пролет тревната настилка на скалите, която изобилства от мъх и лишеи е влажна и задържа до края на пролетта вода. Наличието на трайна ерозия след изсичането на дървесната растителност е оформило забележително силикофилно растително съобщество. Характернти редки преставители на флората са Centaurea montana L., Potentilla detomasii Griseb., Sedum stefco Stef., Genista januensis, Anthemis hiks.
В съседство с местността са разположени крайните старовремски къщи на селото, запазили своята самобитна архитектура и трайно отличаващи се от типичната селска архитектура. Покривите не са покрити с керемиди, а със специални скални плочници, добити от специална слюдеста скала каквато се намира до близкия град Брацигово. Ако изберете дестинацията на село Жребичко за туристически излет, пикник, автомобилна разходка и пребиваване сред природата, никак не бихте съжалявали, защото местността крие своята забележителна очарователност и романтика. Нещо повече. Когато застанете с лице към нея вие можете да видите силуетите на родопските ридове, които в наситен зелен цвят изпикват над хоризонта и се издигат величествено над слънчевия ход. Когато се обърнете с гръб към местността вие виждате цялата Тракийска низина в неповторим блясък и обхват от Пазарджик и околните Бесапарски ридове до тепетата на град Пловдив като  видими са само две от тях. Те наподобяват две тъмнозелени гърбици на камила, кацнали върху ръба на един от скалните ридове на Родопите. В дясно и в източно направление можете да видите огромен железен христиански кръст, който изпъква на скалите и гората и придава допълнително очарование на пейзажа. Оглеждайки целия хоризонт край местността вие ще почувствате незабравимо изживяване, сякаш сте се извисили над равнината и се реете кто орел. Приятно мигове по време на вашите туристически странствания из България. Дори пътуването с кола до селото няма да ви отегчи, освен ако не сте тръгнали с предварително отегчена компания, тъй като пътя за селото лъкатуши през също така живописни и очарователни планински местности, гори и ливади. Единствено близкото гробище би помрачило вашата неземна гледка, но за жалост нужно е да се абстрахираме от сивотата и лошия избор на подобни места в България. Прави ми впечатление, че почти никъде няма свястно избрано местнахождение на тази площ. В този случай то се намира на най-високата точка над селото, може би за да може когато има проливен дъжд, предишните стопани да посетят по своебразен начин къщите си и в най-ниските части на населеното място.

Sedum stefco Stef. var.rhodopeum D.Georgieff var.n.

Potentilla detomasii Ten. subsp. kalvinia D.Georgieff ssp.n. - Tota planta glanduloso-villosa.

Интересните скални образувания, пейзажната красота към Тракийската низина, Родопите и Стара планина, както и редките български ендемити от местната флора са основание скалните тераси над село Жребичко да бъдат обявени за защитена местност и природна забележителност.

Красиво описано, прииска ми се да посетя това място. :)

Благодаря за милото отношение - да така е - наистина е божествено красиво - тези снимки са на тръгване и не отразяват истинската красота на местността - тази красота съм я запазил за тези, които са повярвали на моите думи и са решили да посетят забележителното с живоописната си гледка селце.

Стоя и сякаш на Олимп съм
и цялата земя под мен стой.
Красота от бога взета туй е,
несравнима,не рисувана дори.

Стоя и сякаш на Олимп съм,
душата ми ликува,дар.
Блаженство,мир и тишина,
покой неземен,аз съм в него.

Стоя и сякаш на Олимп съм,
невярваща,учудена като дете.
Света пред мен се разтвори
и полетях над него като с криле.

21.06.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ