Постинг
03.04.2009 15:19 -
Една жива Одисея - историята в човешката колонизация на Питкерн
Представете си колко е било трудно да се изхранваш на този остров, когато на него не е имало никакъв поминък, никаква едра фауна, която да служи за препитание, никакви познати растения.
Когато чух за първи път историята на остров Питкерн, първо не повярвах на очите и второ ми се видя много по-вълнуваща от историята на Даниел Дефо за Робинзон Крузо. Първо защото последната е историята на един единствен човек, заставен да живее по принудата на случайните обстоятелства на корабокрушенец. Одисеята на остров Питкерн е история на много семейства и хиляди потомци, които без ничия принуда се озовават на този остров и досега нямат желанието да го напускат.
Как започват нещата. Началото се слага от непокорството, от бунта, от незачитане на правилата, от желанието за свобода. В този първ ремарк няма нищо порочно, но тук се корени най-невинния, но и най-големия грях - да търсиш свободата в нейната неизследвана и непозната територия. Флетчър, конституционера на тайното общество на Питкерн, сам разбиращ тежестта на греховете си и като моряк, оставил половината от екипажа в една лодка, обечена на сигурна смърт, и като офицер, пристъпил всичките закони, в които се е крел. Феноменално е, че двамата моряци Блай и Флетчър, са изключително силни характери, фанатично уверени в правотата си и затова успяват да останат живи, въпреки желанието и на двамата да се видят мъртви - Блай желае да види изменилите бунтовници на въжето в родната си Англия, а Флетчър откровено желае смъртта на капитана си и му се заканва, че ще го убие, а това е сигурно, защото е разказано от завърналата се в Англия част от екипажа. Всичко това показва на какво са способни жените в своята слабост, без това да е само валидно за таитянките, как дори и най-смелите, горди, себични и вироглави мъже могат да заприличат на кутрета в техните обятия, както го потвърждава и историята, която тук се опитвам да възстановя в приблизителните й реални детайли. Знаейки за своята обреченост като родоотстъпник и изменник на законите на своята професия, Флетчър осъзнава, че няма за него и неговите хора никъде място под слънцето, освен на края на света, зад гърба на Великата Британска империя (зад гребена на Северна и Южна Америка) и в сърцето на най-голяма водна пустиня на земята - това наистина е бил остров Питкерн. В това отношение Флетчър е разсъждавал максимално логично на фона на всички останали негови безразсъдни действия. Очевидно наистина красотата на таитянска девойка го е съблазнила, защото няма друга сила, която да отклони човек от неговите обичайни задължения, освен тази.
Стъпваме вече на земята на Питкерн и се опитваме да проникнем в мозъците на бъдещите заселници на острова, но най-вече на техния предводител. Най-силна от всички мисли е презумцията за виновност. Присъствието на кораб във водите на острова би направило криещия се екипаж лесна плячка на всеки минаващ кораб и лесно би привлякъл вниманието върху тях самите. Отказан му е и достъпът и престоят до остров Таити откъдето са и всички таитяни доброволно избрали да последват злощастните моряци с незавидна съдба.
Когато чух за първи път историята на остров Питкерн, първо не повярвах на очите и второ ми се видя много по-вълнуваща от историята на Даниел Дефо за Робинзон Крузо. Първо защото последната е историята на един единствен човек, заставен да живее по принудата на случайните обстоятелства на корабокрушенец. Одисеята на остров Питкерн е история на много семейства и хиляди потомци, които без ничия принуда се озовават на този остров и досега нямат желанието да го напускат.
Как започват нещата. Началото се слага от непокорството, от бунта, от незачитане на правилата, от желанието за свобода. В този първ ремарк няма нищо порочно, но тук се корени най-невинния, но и най-големия грях - да търсиш свободата в нейната неизследвана и непозната територия. Флетчър, конституционера на тайното общество на Питкерн, сам разбиращ тежестта на греховете си и като моряк, оставил половината от екипажа в една лодка, обечена на сигурна смърт, и като офицер, пристъпил всичките закони, в които се е крел. Феноменално е, че двамата моряци Блай и Флетчър, са изключително силни характери, фанатично уверени в правотата си и затова успяват да останат живи, въпреки желанието и на двамата да се видят мъртви - Блай желае да види изменилите бунтовници на въжето в родната си Англия, а Флетчър откровено желае смъртта на капитана си и му се заканва, че ще го убие, а това е сигурно, защото е разказано от завърналата се в Англия част от екипажа. Всичко това показва на какво са способни жените в своята слабост, без това да е само валидно за таитянките, как дори и най-смелите, горди, себични и вироглави мъже могат да заприличат на кутрета в техните обятия, както го потвърждава и историята, която тук се опитвам да възстановя в приблизителните й реални детайли. Знаейки за своята обреченост като родоотстъпник и изменник на законите на своята професия, Флетчър осъзнава, че няма за него и неговите хора никъде място под слънцето, освен на края на света, зад гърба на Великата Британска империя (зад гребена на Северна и Южна Америка) и в сърцето на най-голяма водна пустиня на земята - това наистина е бил остров Питкерн. В това отношение Флетчър е разсъждавал максимално логично на фона на всички останали негови безразсъдни действия. Очевидно наистина красотата на таитянска девойка го е съблазнила, защото няма друга сила, която да отклони човек от неговите обичайни задължения, освен тази.
Стъпваме вече на земята на Питкерн и се опитваме да проникнем в мозъците на бъдещите заселници на острова, но най-вече на техния предводител. Най-силна от всички мисли е презумцията за виновност. Присъствието на кораб във водите на острова би направило криещия се екипаж лесна плячка на всеки минаващ кораб и лесно би привлякъл вниманието върху тях самите. Отказан му е и достъпът и престоят до остров Таити откъдето са и всички таитяни доброволно избрали да последват злощастните моряци с незавидна съдба.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
