За нашите пръсти в безкрая,
в любовта ни обречена да разделя,
ще дойде ли пареща среща.
Кога ли, кога ли, кога ли
два символа на нашта жажда,
кога ли допира ще разтресе земята,
щом толкова мъгли и тъмнина,
разделят дръзкия съюз.
Ръце вий без допир
празни сте и слаби,
във срещата на своите копнежи,
светът е в истински световъртежи.

Но за душата няма непостижимо, за мисълта всичко е обозримо!

Прекрасно!!!

Перфектно - без думи!!!