Отидох и аз най-сетне да видя отвътре Мол Пловдив. Срамежлив и доста закъснял, отидох с шефа си от София и с колежката. Кво да се прави - нямах желание, шефа предложи да видим гиганта. Гледахме го като обект от мегафауната - не крия че го възприемах като един огромен зверилник. Не че не съм го виждал отвън, бедните му собственици нямат никакви пари да оправят разбитите по време на строежа улици в най-непосредствено съседство. Американският подземен паркинг се оказа малък за откриването, но хората сигурно поне за паркинга са предвидили кризата. Итонга излезе безплатен, комисионните солени. Зад Мола братче кво да видиш - цял Апокалипсис - виждаш задния двор на България. Но Молът сега няма пари да облагородява съседите си. Той трябва да печели.
Нищо вътре не ме изуми, когато той силно повтаря интериора на Екселсиора. Е липсват му римските руини от приземието, но пък си има гараж. Изуми ме една кола от Бургас, чийто пътници бяха дошли специално за откриването на според тях най-големия и красив Мол в страната. Ето това е шах. Другото което ме изненада, че вътре беше фраш с млади мъже и жени облечени по последните модно-спортни тенденции, за малко да кажа стандарти и един момент Мола ми заприлича като огромно средище за фешън разврат. Всичкото това нещо нещо дето се казва пловдивското газар беше там. Какво да се прави - да живее Мол (де)генерацията.