Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2009 02:45 - Много близък до сърцето ми цитат от мой незнаен четец
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1283 Коментари: 2 Гласове:
0



Ще се опитам точно и дослоовно да цитирам авторовата мисъл: "Щом може да си безкруполен лъжец, какво пречи да си безкруполен убиец, на каквото се сетиш...............?". Когато човек цитира, трябва да внимава дори за точките и запетайките, както в крилатата фраза на гилотиниращия генерал, прочетена по няколко начина и разбира се изпълнена по-погрешка, заради неточността на мисълта "Да живее не, да се застреля" или "Да живее, не да се застреля". Тази мисъл винаги ми е била толкова близка с морална дилема и омиването на отговорността при Пилат. И отново, поради така стеклите се в мен днешни впечатления, разбирам, че днешния съд е наследник на Пилат и на римската традиция, отколкото на снизходителното отношение в ценностната система на христианството и на примера на Христос като невинна и набедена жертва от тълпата жадна за мъст, злоба, назидание и възмездие. Нещо повече - днешната юриспруденция за срам и позор на душите на цялото човечество не приема толкова идеята за слепотата на отсъждането като свое кредо, нито символите на Темида, колкото най-великото и изкусително за юридическата мисъл дело на Пилат да си измие ръцете от отговорността.  В този смисъл юридическите символи са също буквално най-лицемерните.
И този ред на мисли, свързвайки това свое отклонение с мисълта по-горе и с христианския морал се чудя кое е по голям бич за престъпника - отчуждението или одобрението. Отчуждението би дало само правото на престъпника да чувства себе си нископоставен и да продължи да живее пълзейки, чакащ времето за милостиня, чакащ времето, което ще го излекува, чакащ слнъчев ден в своята нерадостна съдба. Учудва ме колко силна е христианската логика и колко пагубна за душата на престъпника би била, ако всеки изпълни заръката си на христианин и приеме престъпника като свой брат, като свой близък. Не бих могъл да си редставя по-голямо наказание за един престъпник от неговото одобрение и приемане, вместо отхвърляне. Именно това губи Юда, получавайки опращение заради предателството си. С опрощението и одобрението той губи душата си, защото не може да се помири с моралния закон вътре в себе си. Трудно обаче бихме имали това търпение и великодушие спрямо тези, които посягат на нас. Ние сме склонни да приемаме, че техния човешки дефицит е изначално морален и че този морален дефицит не може да бъде компенсиран, след като веднъж е загубен. Нещо вътре в мен мекара да се замисля, че този дефицит е привидно липсващ и загубен. Защото никой не може да се отърве от своето морално бреме.
Ако допуснем, а би трябвало да го направим, че има хора, при които изцяло липсва морално бреме и е налице морален дефицит, то вината за тяхното безчовечие се носи от третирането им като нечовеци.



Гласувай:
0



1. анонимен - 4eta te. . i nevqrvam na o4ite si. . . . ...
29.03.2009 12:49
4eta te ..i nevqrvam na o4ite si....kak samo uslojnqva6 ne6tata... za6to go pravi6... vsi4ko e genialno prosti4ko...kade vidq pravosadie da kajem, v 4ove6kite zakoni..zakonite se diktuvat ot tezi koito upravlqvat....
цитирай
2. анонимен - ti mai se qdosva. . 4e mahnali ale...
29.03.2009 12:56
ti mai se qdosva..4e mahnali aleksandra ot muzik aidal..eeeeeeeeeeeeeeee varnaha q...6te ti kaja ne6to i go zapomni... vsi4ko v sveta e manipulaciq na saznanieto...4ovek sam trqbva da dostigne do istinite...pone tova ni e dadeno da razberem za sebe si...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14468762
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031