Човешкото мислене е подвластно на широтата на очния кръгозор. Колкото по надалече гледа, толкова по надалеч стига. Колкото по наблизо фиксира, толкова по лесно се самоанализира. Тези закономерности съвсем не са валидни в точно тези си формулировки. Те са опит да насоча първоначалното търсене към следи, които ще ме накарат да открия как позицията на поледа отключва кръг от мисли, непонятен за самите нас, но понятен за процеса на мислене.