Далече погледът ми се простира,
в диви планини,
в светли сини небеса,
гравитиращ блуждая
обвързан от краища,
а готов да литна
всякога мечтая.

Далече погледът ми се простира,
над земята дето ме роди
и с мен умира,
но пак надежда намира.

Далеч, далеч аз мога да замина,
за да тъжа за времето,
което неусетно мина.