Когато човек страда от свободолюбие остава един начин за ориентиране и как да се мине през грешките и свободите на другите. Там където свободата е действала без задръжки и контрол, дори със много грешки, там се получават абсурдите. В съвременното общество хората зада се ориентират търсят абсурдите, които или виждат, или опипват, или въобще не забелязват. За да се различи доброто от злото е необходим абсурд. Още повече е необходим абсурда, когато трябва да се различи нормалното от ненормалното. Абсурдът е оринтир за придвижването на всеки член на обществото. Нещо повече, невротичният човек се храни с абсурди, някои пристрастени дори закусват с новини от абсурди, други обядват с тях, а трети си лягат с тях. Арсурдът е начин да достигнеш до ръба на свободата, от където по-нататък няма връщане. Абсурдът е граница, лимит на движение, лимит на човешка свобода.