Пубертетът при човека се маркира във втората декада от неговия живот и е свързан с процесите на цялостно физическо ,емоционално и духовно –интелектуално съзряване на организма.Този период е един от най –бурните и критични етапи в развитието на човека от неговото начално развитие на „tabula rasa” до етапа на окончателно съзряване и жизнена инволюция.Непрекъснатите телесни промени и промените на околната среда, както и менящите нагласи спрямо организма и личността на юношата ,го карат той непрекъснато да се възприема с условности ,да променя своите собствени нагласи и да се чувства несигурен .В този смисъл юношата живейки в общност от други юноши и съпоставяйки се с тях ,има нужда да възприема себе си различен,уникален ,харесван и забелязван като фактор в битието на хората ,за да изпълни собствената си значимост и съществуване със смисъл.Това е период на интензивна самоперцепция,интерперцепция, самовглъбяване и потъване в света ,в който ролята и влиянието на възпитанието,частния родителски пример,импринтинга към социалната и себесвойсвената среда изчерпват все по-силно своите възможности.Налице е криза на поведението заради кризата на съзнанието.Его-то живяло до този момент в затворените рамки на детството ,на роди- телския контрол и на ограничените възможности се изправя на бунт срещу битието на детето,защото личността е в кризата на промените.Аз-ът изисква достъп до всички свои прерогативи и не търпи задръжките ,оказващи затормозяващо влияние върху всички форми на перцепция и особено на тези ,които пречат на себевъзприятие.В този период всичко се маркира с разтърсващото битие на катаклизмите.Въпреки съкровеното желание на детето да си остане дете , мозъкът на юношата започва да мисли по нов, коренно различен начин ,с нова логика и нови потребности.Всяка дума ,всеки разговор,всяко отношение се преживяват дълбоко от болезнената и почти натрапчива чувствителност на съзряващия юноша.Целият свят е срещу формиращия се индивид и личност или поне е безучастен към неговата лична драма-а тя се изживява тревожно,цветно,силно нюансирано – „другите нямат ,нямали са и не ще имат проблемите,които имам аз в момента.Моите потребности са от първостепенна важност за мен –те ормират емоциите ми,поведението ми ,позитивното ми отношение към света.”Тези нагласи ,особено завишени към личните потребности на юношата,се дължат на обстоятелството ,реално възприемано и от самия подрастващ ,че неговите възможности да реализира печалби и блага са все още ограничени –от йерархията и правилата на обществото ,от заемания статут на ученик ,от блокиращата роля на родителя.С удовлетворяването на своите перманентни и есенциални потребности юношата възприема отношението на околните към него -това на родителските жестове и тези на приятелските.Удовлетворените потребности са критерий за обич-затова е и стремежът на юношите да имат всичко ново ,модерно ,перфектно ,красиво-това е така ,защото те се идентифицират с притежанието му ,с потребността си.Това още един път засвидетелства кризата на идентичността.Чувството на празнина, чувството за търсене на непрестанни нови стимули ,карат юношата да се чувства деен и вършещ нещо.,тъй като идентичностите на „Аза” са празни и търсят своето резонно изливане в калъпи –тогава юношата избира- в кой калъп прилягам най-добре аз, къде съм аз ,какво по –точно искам ,как да го постигна,коя личност отговаря на моите високи,средни или ниски критерии,като едновременно с това се нуждае да бъде уважаван и да се ползва с признанието и одобрението на всички.Стига се до кризата на авторитарността –юношата бяга от нея и в същото време търси своя кумир.В крайна сметка кризата на авторитарността се явява съподчинена на голямата криза на идентичността у юношата.Той не знае какъв е ,не знае кой стол е подходящ за него ,не вижда своята позиия сред останалите и непрекъснато я търси.Юношата не може да фокусира света точно ,не вижда своето място в него ,както и не може да фокусира сам себе си и още повече не може да види своя собствен образ.Затова са му необходими кумири ,авторитети. С това се обяснява неистовия глад на подрастващия млад човек за нови личности-негови идоли –певци,музиканти,поети,спортисти,актьори и това са все дейни професии.
Юношите са пристрастени към дейността, към движението, към преобразованието на всичко около тях освен ако не се генетично обременени с меланхоличен или флегматичен характер. В този момент от живота ярко се развиват инстинктите и интуитивния свят на човека. Кризата на идентичността с обръща с гореща молба и мек глас към интуитивния свят на търсещата душа и тъй като тя не намира своя идеален и съвършен образ, в който да се впримчи и охарактеризира – образите са много по-малко от потребностите на ламтящата се, оформяща се душа, която търси всички решения на интуицията, работеща по заявка на желанията. Всяко искане е „свещенно” за интуицията и тя намира най-прекия път за неговото безрезервно изплуване върху повърхността на реалността.
В тази идентичностна криза сетивата са максимално изострени. Пълната интензификация на процесите в мисловния и сензорния апарат водят до силна прозорливост и желание за оформяне на копцепции и хипотези. В някои случаи при даровити деца тези хипотези се превръщат в ценни теории, в повечето случаи обаче се стига до своеобразни лични хипотези или теории за същността и смисъла на света, битието, хората, природата. Кризата на идентичността поражда любопитство за нещата извън защитените рамки на удобното ежедневие и уюта на дома. Ето защо юношите са подтиквани от експлоративния дух, сходен с този на истинските смели изследователи. Често пъти на фона на хармонично и пълно развитие на сферите на личността, кризите на идентичност съвсем не секват през юношеството, а се маркират много по късни периоди и макар да това да са стойностни личности, малките кризи на идентичност в постювенилните периоди са огромни двигатели за развитието на човешката личност. Нещо повече – от психоаналичитично гледище, такива са повечето изтъкнати изследователи на нови и неподозирани сфери на човешкото, непрекъснато обновяващо се и изменящо се познание.
С други думи в рамките на юношеството се маркират и непреходни проблеми на личността, които тя остава да решава през целия си живот, а много от тях е възможно и да не успее да ги реши. Ето защо юношеството като предверие на зрелостта е толкова динамичен, бурен и драматичен период от човешкото развитие. Пубертетът държа първенство като динамика и като кризисност следван от периода на ранната училищна възраст ( 7 години) и съревноваващ се по драматичност кризисност и динамика с периода на инволюция и смърт. И двете екзистенциални кризи на човешкия живот – пубертета и смъртта, са опосредствани. Инволюцията и смъртта са опосредствани от загубата и се естествен завършек и изход от загубата (загубите). Пубертетът е опосредстван от липсите и е естествено начало на техния развой.
Обществото ни няма адекватно кореспондираща нагласа към пубертета като състояние и процес на израстване – вместо това предпочита не да сътрудници и подкрепя, а да критикува. Възрастните следвайки заложения в тях „грешен” модел на родителско поведение неглижират проблематиката на подрастващите и често дори гледат на тях присмехулно и надменно от позицията и висотата на техните собствени, далеч по-сериозни проблеми. А в действителност непротягайки ръка на своите юноши, възрастните ги превръщат в наследници на своите собствени проблеми на зрелостта. Основната екзистенциална криза на юношеството – тази на идентичността, прехожда и в зрелостта и няма как да бъде разрешена.
Нерешеното, незрялото и незавършило юношество скрива всичките свои незрели „подводни камъни” в „градината на зрелостта”, където те се опитват „да зреят” в неадекватността и ангажиментите на зрялата възраст.
Юношеството е ранният катарзис от развитието на личността, той е момента на отхвърлянето и приемането, на отдалечаването и приближаването, на решаването на проблемите стоящи пред личността, което ще продължи в пълна сила и през следващите периоди. Натрупванията от възпитателните норми и модели, от поведението към идентичност и изборите за идентификация води до съдържателно оформяне на сферите на личността и прехождането и към проблемите и кризите на зрелите периоди на човека.
Пубертетът е единственият екзистенциален период, в който изхода от една криза е матерал за започване с пълна силна сила на следващата. При неправилно третиране на детето от страна на родителите му, юношеството може да се окаже незрял и празен период от развитието на индивида и личността. Индивида е подложен и на кризата на ситуациите, в резултат на което юношите често изпитват скука.
Липсата на 100% доказани модели за подражание и отсъствието на собствени стереотипи на поведение води до криза на поведението, така характерна и емблематична за юношеството. Освен че не са в състояние как точно да реагират, юношите не са наясно и с това какво ги очаква – в тази ситуативна криза те решават да се подложат на силата на обстоятелствата, оттърсвайки се от разказите на другите за света,от родителските светогледни модели.Не напразно скаут движението е толкова популярно в тази възраст и даже и далеч сред зрелите личности,които са нямали възможност да приложат собствените си експлоративни стремежи за опознаване на реалната и дива среда.Напротив целенасоченият и съзнателен контрол на скаут стимулите в скаут движение дава възможност и на родителите ,и на самите деца,да се чувстват по-сигурни и по-тясновзаимодействащи си.Бягствата от дома в тази възраст не са редки.Още по-голямо безпокойство в тази възраст буди факта ,че проблематичната продукция на една екзистенциална криза като пубертета е храна за развитие на друг тип кризи.Ето пример:Наличието на криза на идентичността създава редпоставки за възникване на криза на поведението.Разбира сепредпоставките за тях могат да бъдат както различни ,така и общи,но наслагването им въру един юноша сами по себе си ги превръща в необходимо и достатъчно условие заанти социалното поведение при юношите.Именно тук студенината и суровостта на обществото са най-явни ,тъйкато етапите на обучение и възпитаниеса концепционално завършени освен като шлифовачно набелязани ,а от друга страна обществото намира себе си за длъжно да се пази от страха пред асоциалното поведение.Юношата става жертва-няма право на грешки и проби.Строгата игра се печели от обществото ,а за юношата остават стигмите на отхвърляне.
Често пъти в този период на неадаптирането ,социалнат дезинтеграция на конкретния индивид,критичното отошение на близки и свръхкомпенсираното отношение на юношата като отговор,наред с наслагващите се една след друга кризи оформя нередкия самобитен модел на тендентност към суицидно поведение.Тъкмо това е един от доводите,че на юношеството се гледа неглижиращо,а от друга страна суицидните намерения и поведение показват най-ясно,че юношеството е периодът на кризисност,изцяло белязан от нейната катасрофичност.Голяма част от зародените,но нерешени роблеми на пубертета превръщат зрелостта в така наречения „втори пубертет”.Той е белег на недоизживяни ситуативности и преживявания нормални,но неизживяни от конкретната личност.Това често е налице у хората с с продължително и амбициозно обучение.Психоаналитичният метод дава богат урожай в тези случаи,тъй като помагат да се разгърнат и преживеят отминали емоции,реституират се,реабилитират се неизживени мигове,с което се постига пълноценна психиделична атмосфера на изживяванията.Пубертетът не свършва,той прехожда в зрелостта.Каквото пубертетът е взел винаги го дава,но каквото не е успял да вземе,никога не го дава и оформя инфантилизацията взряла възраст,която е особено непълноценна форма на личностово и социално приспособяване.
При други индивиди обаче е налице ранно съзряванеи цялостното пубертетно развитие да приключи на възраст от 17 години,изключвайки случаите на хормонално обусловения Pubertas praecox.Причина за това имат конституционални,генетични и възпитателни фактори,но точно обяснение на феномена не би могло да бъде дадено. При някои индивиди пубертетното развитие дори не търпи никаква драматизация,а върви гладко и спокойно.Всичко това ни кара да приемем,че границите на пубертета са условнии във всеки конкретен случай те имат индивидуали вариации,което може да ни кара да мислим,че както всеки един периодна развитие има своята генетична детерминираност,така и юношеството има собствена генетична обусловеност на характера на протичане,пиковете на емоционалност и възрастовите рамки на протичане.
Псевдонаучните сремежи на юношата да си обясни света са стремежите му да запълни празния си вътрешен свят.Първоначален е преходът от дете към юноша и преходът от „Ида към „Аза” ,което обуславя затвореността на изживяванията и преодоляване изцяло корените на детския срам при голям процент от юношите.Краен за пубертета е преходът от незрелия Аз към зрялата личност.
Възрастовите рамки на пубертета условно маркират огромния скок на преформиране на детската душевност в истински ,но незрял Аз последващият му преход към неговата собствена зряла концепция.Не е чудно,че в краткия интервал на втората жизнена декада се реализират преходите от „То”към „Аза” и от „Аза” към „Свръхаз”,без да е задължителна продукцията на зрял”Аз”и като краен модел се акира огромният преход от детето до зрелия индивид,минавайки през незрялата авторитарност на затворения и отворения модел на юношата.Ако моделът продължи да бъде затворен и в зрелостта -налице е криза на пола и идентичността.Сексуалният живот приема нереална посока и перверсуализация.Ако моделът на късния пубертет запази отворените си рамки и в зрелостта,налице са възможности за изграждане на зрял,хармоничен „Аз”.
Пубертетът налага нуждата от опознаване на другия и имеративното изискване да имаш приятел.Той гради другото ти „Аз”,с което се съпоставяш,наред съссвоите изислени и реални кумири.”Азът” има и своите резервни работни копия,включително и такива,които са илюзорни,непораснали,но в процес на реализация и експериментиране.
Пубертетът и експериментирането са незаменими съюзници в процесите на възприемане ,перцепция и рефлексия.
Този етап не е еднакво протичащ през целия свой интервал. Пубертетът през средната училищна възраст се характеризира с криза на половата идентичност, заради непрекъснатите промени на тялото и облика на индивида, което поражда несигурност, чудатост, страх, нереални емоционални изживявания – това е причината юношите в ранния пубертет да се затварят – те не могат да си обяснят какво става с тях. Сексуалните интереси отново изплуват, но този път за да бъдат сублимирани и преобразувани в други активности - спорт, приятелство, игри, общуване, срещи, разговори, купони, сбирки. Сексуалните интереси упорито си проправят път сред сублимиращите дейности и трайно се настаняват в съзнанието на юношата. Постепенно обхванати от кризата на недоверието и кризата на реалността (непрекъснато променящото се тяло и образ), юношите разбират, че училището не е еквивалент на живота и то не е естествена тяхна среда в етапите на късния пубертет, в резултат на което съзнателно бягат от училищни занимания и все повече се интересуват от своите извънучилищни занимания и общуване. Обсебени са от вниманието на приятелите, на любимата, на идолите (от собствените си ритуали понякога) и от своите собствени интереси. По този начин изучават най добре себе си търсейки одобрителното или критично отношение на близкия „друг”, а така също и от дейностите които им се отдават най-добре, проучвайки дарованията си,сръчността си и различните свои умения. Късната фаза на пубертета протича като отворен модел на поведението,като приятелството,алтруизма и любовта ,безрезервната отдаденостна идеии личности са издигнати в култ за тази възраст.Тук младежите лесно могат да бъдат примамвани от хора с нечисти интереси и лесно да останат излъгани,което дава отражение през целия им съзнателен живот.Някои,ако не и всички изживявания през тази възраст са с толкова ярка тоналност,че остават трайно в паметта на идивида или оказват трайно несъзнавано влияние в по-късните етапи от живота му.
Тук юношата среща най-големите свои разочарования в живота и своите страхове.Отблъскването от общество ,от любимия,от родители ,от приятели често нанася непоправими щети в крехкото съзнание у младия човек.Непризнаване на способностите и дарованията му,свръхкритичното отношение ,неадекватните реакции на околните хора при отворен и алтруистичен тип поведение,като самия той е длъжен да приеме и изработи житейска стратегия за своите разочарования.Не са редки предателствата ,измамите,емоционалните ограбвания.
Някои специфични белези на пубертета като акнето и мутиращия дисонансен глас травмират още повече незрелия образ на юношата ,като създават предпоставки за за развитие на комплекси и отклонения в поведението и се стига до оформяне на трайни травми.Юношата се лута между две крайни състояния-от фантазно-мечтателната и иреална светогледна позиция до отчаяно търсене на свои обствени реалии в битието.Възприятието но своя собствен образ е белязано от редица изкривявания на неговото рационализиране и точна представна рефлексия- често са налице юношески отклонения в суиперцепцията като дизморфофобия/страх от изменение частите на тялото/,дизморфогенеза/възприемане на частите на тялото като изкривени,грозновати,дори гротескни въпреки нормалните отзиви на околните,те не вярват и се съмняват.
Това е една от причините този период у човека да е белязан от искрено търсене на въпроси и отговори ,отчаяно преследване на истината и реалността/понякога именно юношата бяга от нея ненамирайки удовлетворение в нея,от оформяне на принципността на личността в тяхната индивидуална схема и структура,от безлицемерно отношение към нещата –младият човек търси истината за себе си и другите,а ако има пречки за нейното намиране създава собствени вариации за нейното съществуване ,което често е свързано с деперсонализационни нарушения.
Основна потребност през пубертета е потребността от общуване ,потребността да бъда разбран и потребността да бъда приет.Тези потребности са двигател за търсенето на своя собствена среда ,в която той да се идентифицира –стремеж към групово мислене и разпределяне на на непосилните ,често пъти отговорности ,стремеж към одобрение,към приемане,към проектиране с груповия образ ,към подражание,стремеж към съпричастие,колективно облекчение,колективни емоции,към ритуално поведение от страна на членовете на групата-среда,стремеж към сравняване на „Аза”с другите и отъждествяване с модела на идола.Така се постига изпълване със съдържание от приетия вече от групата и намерения търсен смисъл.
Макар генетично детерминираните в 80%-100% черти на личността според типа на характера да не се влияят в особена степен от протичането на пубертета,това как ще протече и ще се разгърне пубертета,слага основите на моделите за отреагиране към норбални и надпрагови дразнители и оформя зачатъците на нормалната или разстроена в своето функциониране личност.Пубертетът и неговата колизийност определя завършеното оформяне на характера под напора на преобладаваща енергия на съзнаваното/приоритет при пубертета на „Аза” и на несъзнаваното /приоритет на „Ида”в детето/. Загърбвайки срама от детството,юношата приема нормите на обществото като необходимости като условност за приемане ,което стартира първите сблъсъци между все още неизградения „Аз” и изграждащия се и надслояващ се морален свръх „Аз”,противник дори на нормалния съзнателен Аз,изискващ пълно подчинение.Този драматичен сблъсък оформя първите прояви на невротичното поведение,маркирани от безусловния императив да търси смисъл.Смисълът се губи всеки ден в рутината,в лицемерието и прикритите истини,вжеланията на „Ида”,в непосилните условия на свръхаза-изморен съзнателният „Аз” се невротизира,губи смисъла и почва да анализира как точно проблемите му го водят към несъзнатото,към загубата ,към деперсонализацията на Аза му пред лицето на проблема и пред изчезващия смисъл,докато Свръхаза и Ида тържествуват в тази негласна победа и дори несе конфронтират взаимно,напротив жертвата и рингът за победите им са именно осъзнатите и идентифицирани полета на „Аза”.Азът става жертвана собствената си екзистенция,сред която той има следните възможности ,да запази себе си и своите значимости ,погубени от претенциите на „Ида” и „Свръхаза”.
Азат неглижира един от двата съперника и сключва съюз само с единия,с което Азът намалява вътрешното си невротично напрежение и установява контрол на съзнаваната действителност чрез съюза с „Ида”и Свръхаза.Когато печалбите на Аза идвата от Ида,са необходими незначителен брой защитни механизми в съзнанието на индивида и личността, хранейки и удовлетворявайки интересите на „То”.Появява се зависима личност –отхрана ,от секс,от друга личност.Когато печалбите на „Аза” произлизат от съюза със „Свръхаза”,слабият „Аз” има нужда от своите защитни механизими,за да не бъде смазан от това надмощие на свръхаза.При този съюз Аз-свръхаз,”То” е унищожено,няма го –силно подценено е .Целта е да се намали невротичното напрежение-тук отново изпускането на енергията на това напрежение е целият арсенал от азови защити-изтласкване,формиране на реакция за засилване на противоположнитетенденции,изолация,проекция,отменяне,отричане,обръщане,интроекция,обръщане срещу себе си ,сублимация,интелектуалиация,рационализация.Печалбите идват от доминиращия свръхаз.Индивидъте морален ,възприет,не е самотен,свръхдостоен,изпитва катарзисната сила на морала,живее за да изпитва и чувства морала в себе си и околните.Тази ситуация е база за развитие на избягваща и нарцистична личност.
Когато Азът влезе в съюз със съвършената своя проекция и съвършената проекция е „Аза”,”То”е слуга ,а свръхаза изчезва-Азът се превръща в единствена норма.Оформя се нарцистична,гранична и психопатична личност.Всички разстройства на личността стартират и се набелязват през юношеството,тъй като именно в този период се изграждат основите на личността.
Ако стремежът към истината и реалността са равилно насочвани в активен план,както от средата,така и от юношата,то неминуемосе стига до оценяване и сравняване на собствените възможности с тези на другите.Оформят се чувствата за малоценост,базирани на реалната азова оценка,особено при чувстване липсата на заложби-в този случай опознаването блокира стремежите за надмощие и води до развитието на комплекси за малоценност,които в този и в следващите периоди изцяло блокират личностовото развитие и се развиват като личностови стигми ,оформящи празни полета и откровено нежелание за развитие-комплексите съхраняват безпомощния и зависим „Аз”,обуславят рамките му.Много често случаите с много комплекси подсказват подтискащото влияние на средата ,на фона на другата крайност-липса на комплекси при тесни рамки на изява на личността –липса на критичност и приемане към минималните изяви на личността.
Стремежът за идентификация със средата дисонира с кризата на взаимоотношенията главно и основно с родителите,често приемани като тирани,деспоти без толеранс и търпимост към роблемите на детето.Те се приемат от детето като опоненти ,като онова ,което детето съзнателно избягва да не бъде заради кризата в доверието,тъй като „Азът” изисква суверенната си територия ,на която да се разростре,налице е сблъсък на социални роли-детето престава да бъде дете заради оформяне на новата личност,родителят престава да бъде в истинския смисъл на думата родител и губи почва под образа си у детето ,освенако самият не е модел на подражание и кумиризация.Налице е криза на ролите в социума.Оттук идват и различията в отношенията на отделните общества към юношеството.В авторитарните общества,към които спадаме и ние ,проблемите на юношеството се разглеждат с притъпена острота от обществото.Липсва търпимост към юношеските колизии,не е налице разбиране у родителя към адекватността на юношеските проблеми.Юношата е изкупителна жертва в невротичното битие на обществото ,наложено от авторитаризма.Консерватизмът при тези общества налага уравниловъчна норма на протичане на пубертета –той не цъвти ,а само е готов за цъвтеж.Нормите на обществото са по-силни от нормите на личноста.Проблемите на обществото се кодират рограмирано в непълноценното и нехармонично развитие на личността. При кастовите древни и консервативни азиатски общества-Индия,Китай-социалната еднаквост е нормата –пубертетът протича плавно ,планово с непрекъснатата обвързаност и съподчиненост от страна на социалните потребности.Налице е така нареченият вял убертет.Пъпката цвят реди да цъвне е отрязана ,за да краси сухата ваза на спокойния социален живот.Юношеският индивид напълно се отъждествява и идентифицира със средата.
В амбивалентните демократични общества ,където основен стимул е икономическият растеж /САЩ/,основен модел на подражание е семейната среда-ако тя е объркана и продуктът следва да се обърка.Обществото не носи отговорност,но съблюдава поведението с цялата строгост.Пубертетът избуява в тласканата от самия него и от семейството посока.Личността е продукт на семейното приобщаване.Тя е в неразривна дръзка и с жива пъпна връв със семейната единица.
Затворените общества влияят подтискащо върху развитието на пубертета.
Отворените експанзивини култури имат по-слабо негативно влияние върху личностовото развитие през пубертета и това е причина за хармонизацията в личностната идентификация.Тези общества имат най-голямо богатство от личности. От направения преглед може да се заключи,че обществата имат подтискащо влияие върху формирането на личността и страх от нейната собствена идентичност вместо от преповтаряне идентичността на „масата”.Обществените нагласи дефлорират,вместо да рефлорит стремежите и нагласите на оформящата се личност да заема своя „правилен” образ. Пермисивните култури –Франция,Германия,Русия имат по-хармонично и нерезервирано отношение към проблемите на подрастващите. Юношеската възраст страда и от криза на културната идентификация-затова предпочитанията и вкусовете им са често причудливи,своеобразни,търсещи отликата,те искат да бъдат оригинални,неповторими,забелязващи се оформят се чертите на соеобразна хистрионизация.Нуждата от социална идентификация се определя от необходимостта за проекция,подкрепа,одобрение,споделяне на отговорността,игра,опознаване,удоволствие на ритуализмите.Това налага отклонение в поведението като употреба на ПАВ,цигари,алкохол-средата,група,тайфата са носители на авторитет,на влияние,на контрол,на обсебване.Тайфата е образът на „другия”.
Юношеството е маркирано и от кризата на страховете в тяхната разюздана формула и преживяване.Слабият”Аз”,неустановил пълния контрол над нещата и своя авторитет и величие,е уязим нй-вече от страха пред провал,страх в изявата на собствените заложби,страх от мнението на другите,страх от неодобрение и отхвърляне,страх от насекоми,страх от общуване и дискредитиране,страх от открити пространства.Всичко това оформя богата картинност на страховите преживявания у юношата.
Най-лоша прогноза за протичането на пубертета имат т.нар. социални фобии.Това е така,защото пубертетът е законният срок,в който детето трябва изцяло да се реабилитира пред обществото като начеваща личност и това е времато за цялостната ресоциализация на индивида,изтръгнат от домашно-семейната му среда.
Не са редки обсесивно-компулсивните разстройства у юноши-перфекционисти и тези маниакално-депресивни нагласи.
Ювенилните депресивни разстройства на настроението протичат затегнато и са с лоша прогноза.
Пътищата и изходите от пубертета са многобройни ,но само един е този на хармоничното удостояване с нормална личност и нейния силен „Аз”,готов да се пребори както със собствения си вътрешен свят,така и с предизвикателствата на средата.
Ябълков оцет - домашен - собствен опит !...
ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е ПРОСТО ЛЪЖ...
