Слънчогледите говорят нежни,
съвършени думи,
нежно те ме галят с кръглите си форми,
казват колко точно ме разбират.

Вълшебен хор от чувствени слънца,
задружни смеещи се бездни,
търкалят те в безспирен бяг,
истините прости на света.

Как  неуморно следвате доброто,
което все ви бяга
и вечно все залязва.

Прекрасно!Слънчеви усмивки!

Мерси Марси

АПО, ПРЕКРАСЕН СТИХ СИ СЪТВОРИЛ..КАТО СЛЪНЦЕ..КАТО ОБИЧ ...КАТО ГОЛЕМИТЕ ИСТИНИ В ЖИВОТА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Доста свеж стих,малко песемистичен е края ,но усещането е слънчево и топло!:)
Браво!

благодаря ви за мненията