ПЕСЕН НА ЖЕНИТЕ ДО ПОЕТА 

Rainer Maria Rilke

Виж, всичко се разлиства: Тъй и ние -  

защото сме блаженството познато.  

То - кръв и мрак - във зверовете вие,  

в нас кряска, вкоренено в сетивата  

 

подобно на душа. По теб крещи,  

но ти със поглед само ни докосваш  

като пейзаж: без жажда, с нежна кроткост,  

и затова си мислим: ти не си  

 

избран и позован! Но кой изрече  

че бихме от копнеж по теб загинали!  

Ще бъдем ли за някого повече?  

Безкрайността без теб ще ни отмине ли?...  

 

Но съществувай, да те чуваме, о глас,  

легенди сътворил за нас!  

 

BURNING !!!!!!!!

I thing completely at the same way

Do you feel the excitement ?

I feel electrifying emotions.

Do you like to ask me some things like unknown person :)

This is what i meant! The same! No, i don't have any questions...just i share my thoughts and the way i feel..with your help ;)

Thanks because now I feel like Maria Teresa :) ;)

Много си забавен! :) :) :) Няма ли да пуснеш нова песен, че тези свършиха?! And something hot please! ;)