Във всички общества съществува презумцията за колективната безотговорност. Така е действала системата за геноцид и при нацистите. Само и единствено в техния случай международните съдебни институции са предприели действия по преследване на колективната отговорност заради престъпления срещу човечеството. Същата история бе повторена и сръбския геноцид в Косово.
Възниква въпросът, че щом като има условия и преки доказателства за преследване на колективната отговорност, защо в крайна сметка тя не се търси, дефинира и преследва с нужното изкупление на вината. Просто е. Цялото човечество се управлява въз основата на поддържничеството на мнозинството. Всички империи са издигани с гласа на мнозинството. Въведе ли юристпруденцията преследване на колективната отговорност, би настъпил хаос, би се разпаднало и колективното начало на общественото самосъзнание, но пък никога не би се стигнало до база, изградена на справедливост. Втори важен аргумент е, че много голямо количество хора ще трябва да влязат зад решетките. От тази гледна точка е икономически и хуманно изгодно колективната отговорност, чиято виновност е винаги размита и разделена между индивидите, да не се преследва от закона. Трети аргумент е, че може да се стигне до парадокса съда да осъжда себе си, заради неправилно и грешно издадени присъди. Четвърти аргумент е, че няма власт на света, която да е толкова огромна, че да даде силата на съдиите да отсъдят 100 човека да влязат в затвора. Моралната и психическата сила на подобно деяние е напосилна за параметрите на индивидуалната човешка отговорност, без значение какви биха били компенсациите и подплътеността на подобна власт. С други думи никой съдия или съд би поел отговорността да осъди наведнъж 100 човека, пък било то дори и с глоба.  Той просто няма да може да спи нощем, няма да може да ходи свободно по улиците, без значенние от аргументациите и доказателствата по делото.
Пети основен аргумент - именно заради правотата на мнозинството, чийто глас и представител е Темида с нейните везни накъде точно по случаен количествен или тенденциозен начин ще се наклони везната, или пък символа на вързаните очи, което е израз на това да си затворим очите пред силата и правото на мнозинството, не биха дали живот на едно такова право за преследване на колективната отговорност.
В наши дни обаче всеки може да намери достатъчно примери за това какви безобразия може колектива, без да търпи каквото и да било възмездие. Тук се включва дори и сексуалния тормоз на работното място и изнасилването извън работното място, където жертвата често може да се окаже виновна и осъдена на публичен съдебен диспут в извратен катарзис да преживее отново ужаса например от тройно изнасилване, а извършителите да гледат невинно и без чувство на вина по съвсем детски стереотип.
Идва въпросът за тясната колективна и широката колективна отговорност. За сега е прието щом тясната колективна отговорност може да се сведе до отговорността на отделните малък на брой индивиди включени в нея, тя да бъде обект на съдебно преследване. Алюзия остава факта, че широката колективна отговорност, някога ще бъде обект на правни действия и преследване.