В древността сексът като поведение, емоция и функция е бил либериран до степен на основно забавление. В Гърция и Рим са го свързвали като нещо задължително след хранене, откъдето е дошла идейната композиция на пира - съвместното съжителство между най-тясно свързаните функции и удоволствия - храненето и секса.
Днес храненето е отделено от секса. Храненето е забавление и основно удоволствие при индивидите издигнали го в култ. Други са вманиачени от него и заради фигурата, която е използвана като сексуален фетиш, се подлагат на непрекъснати диети. Обездвижването и стоенето по офиси също създава и подпомага насърчението към диети и гладуване.
Гладуването в комбинация с диети е живото доказателство на разделението на забавленията и удоволствията, което е отражение на вътрешния личен разпад на подсъзнанието.
Но защо се е налагало в древността да обединяват удоволствията в едно, а в днешно време да ги разделяме. Много просто - за да се постигне кулминацията от сензитивности, чувства, преживявания и удовлетворености, а и за да бъде по опростен социалния праксис.
Разделянето на удоволствията при съвременния индивид е породен от жаждата да бъде неудовлетворен в едни неща и пълната му удовлетвореност в други. Страхът от удовлетворяване на всички потребности, кара човек да скучае, да се чувства излишен, да не се чувства жив. Затова разделяйки удоволствията, той се самозалъгва, че избрал множество различни цели по пътя за тяхното реализиране и това го кара да намира смисъла.
Освен това чувството на самотност не се влияе от по голямото предлагане, сравнено с по-малкото търсене. Душевността на човека не се подлага на икомочески и търговски принципи.
Стигаме до секса - разделен, самотен, комплексиран, понякога обезобразен, анонимен, скрит, бягащ, неагажиращ, той напълно бяга от душевността на човека. А хората в нуждата си от общуване търсят начини за удостояване на секса в душевното присъствие на индивида и като една огромна част от общуването на индивида. Усамотението превръща секса като изкупителна жертва за наваксване на липсващото общуване чрез другите механизми. В отминалите епохи, навярно секса е бил деперсонализирано явление. Той е бил изцяло средство за удовлетворяване.
В днешно време секса е претендент да бъде средство за общуване и да запълва душевни липси. Поради това изискванията към секса растат. Удовлетворявайки поривите си за храна, човек намалява либидото си. Липсват му жадуващите потребности освен тези на общуването, породени от алиенацията на модерния живот.
Ако сексът на хората в племето и сексът при шимпанзетата си приличат по нещо, то е това, че те правят секс, зад а се отърват от напрягащата сила на нагона и сякаш си казват здравей, без да влагат нищо лично в това. Днес феномена секс е вменената отговорност да бъде натоварен с личното общуване и ако има греховете на общуването, то те са непростими и за двата партньора. С други думи ако за древния човек, секса като социална, морална и лична стойност е би могъл да се оцени с еквивалента на едно "Здравей - нека да се облекчим", то в днешно време секса носи отговорностите на всички останали форми на общуване, именно защото е най-близкия акт на интимност между двама души в едно самотно и отчуждено общество като съвременното.
Колкото повече растат претенциите на партньорите към секса, толкова той изпада в кризисно положение, тъй като става изкупителна жертва за други виновности. Интраперсоналните конфликти намирайки нов терен на облекчение разширяват границите на проявлението си и протичат в интерперсоналните взаимотношения, маркирани от сексуалната рамка а партньорите.
Както индивидът се изолира от модерния свят, присъствайки в него отчужден, така и секса изпада в изолация по върховната воля на индивида.
Нарастващите претенции към секса като механизъм на близко общуване затруднява избора и реализацията му. Сексът не е естествено и спонтанно явление, субординиран сексуален и личен компромис, който не е задължително да води до удовлетворяване. Сексът като закономерен и естествен  елемент на човешкото поведение е рядкост, обвит от условности, парадоксални реакции, повишени очаквания, желание за сексуални придобивки, стремеж към използването на секса като средство за постигане на други косвени цели, съвсем чужди на природата на секса.