В резултат на собствените биографични събития, във Фройд постепенно се
оформят няколко основни идеи за развитието на психиката.

Главната идея на класическия психоанализ е че сексуалността, желанието за
осъществяване на сексуален контакт, е основната причина за поведението и основен
механизъм на функционирането на психиката, а следователно и за промените, които
настъпват в нея /т.е. за развитието на психиката/.

Втора главна идея във възгледите на Фройд е: хората живеят в съобщности от
големи групи, но всеки човек желае така или иначе да реализира в максимална степен
своята сексуалност. Това обаче не е възможно, тъй като ако всеки човек започне да
осъществява сексуални контакти по начина, по който го подтиква неговото подсъзнание,
човешкото общество ще се разпадне. Следователно, хората се намират в съревнование
/конкурират се/ за задоволяването на своята сексуалност. Следователно, другите хора
така или иначе ограничават сексуалността на отделния човек. За да може да съществува
обществото в неговия цивилизован вид е необходимо обществото да има механизми, с
които да ограничава сексуалността на отделните индивиди, т.е. ограничаването на
сексуалността на отделните членове трябва да става по точно определени правила
/моралните правила/, които за да могат да функционират трябва задължително да станат
компонент от психиката на индивида /компонентът "Свръх-аз"/. Ето защо развитието на
психиката протича в три посоки:
а/ като развитие на сексуалността /"То"/;
б/ като усвояване на правилата, ограничаващи сексуалността /усвояване на
моралните норми /"Свръх-Аз"/;
в/ като развитие на баланса между сексуалността и правилата, които я ограничават
/"Аз"/.
В процеса на развитието на психиката ролята на съзнанието /"Аз"/ непрекъснато
нараства, като съзнанието се стреми да стане независимо от инстинктите, но това никога
не може да стане изцяло. Най-голямата възможна независимост на съзнанието от
инстинктите настъпва в "гениталния" стадий на развитието, който е най-висок и
последен.
Т.е. развитието представлява взаимодействие между инстинкти и биографични
събития (които травмират непрекъснато индивида).

И тъй като тези компоненти на психиката се изграждат окончателно по време
на детството, те в най-голяма степен предопределят по-нататъшното поведение
на възрастния човек.
Ограничавайки сексуалните желания на отделните индивиди, обществото
неизбежно ги травмира, поради което възникват различни психични болести. Нещо
повече, всички психични болести са резултат от травмиращото въздействие на
обществените правила, които ограничават сексуалността на отделния индивид.

Трета главна идея в теорията на Фройд е, че по време на индивидуалния живот на
човека сексуалността се развива, като на зоните на тялото, чието стимулиране
предизвиква сексуално удоволствие, не са едни и същи през целия живот, а се променят:
в едни периоди от живота си човек получава удоволствие от стимулирането на едни
ерогенни зони, а в други периоди - от стимулирането на други ерогенни зони.
Освен това сексуалният инстинкт не е един, а това са няколко инстинкта, всеки от
които е свързан с определена част на тялото, наречена ерогенна зона. Ерогенните зони са
източник на психично напрежение, а докосването до тях намалява напрежението и
предизвиква приятни усещания. Сексуално удоволствие се получава не само от
стимулирането на зоната на половите органи, но и от стимулирането на много други
зони от тялото, които нямат нищо общо с половия инстинкт и половите органи.