Фройд богато илюстрира идеята, че емоциите /"То"/ са централните психични
образи, управляващи поведението на човека, докато мисленето, паметта, възприятията,
образуващи съзнанието /"Аз"/ и понятията, използвани от хората в тяхното съвместно
поведение /"Свръх-аз"/, са само средство, чрез които индивидът поддържа емоциите си
в съответствие с предварително генетично фиксирано тяхно съдържание /състояние/.

Смисълът на теорията на Фройд може да се илюстрира грубо с факта, че едва ли
има пушач, който да не е съзнателно убеден, че тютюнът разрушава неговия
организъм.
Опитът да се спре пушенето илюстрира съотношението между емоционалните и
мисловните психични образи върху поведението на човека. От тази гледна точка
животът на Фройд е една от най-добрите илюстрации на неговата теория. Като страстен
пушач той се разболява от рак, и през последните 16 години от живота си се подлага на
31 /в някои биографии 33/ операции на гърлото и гръкляна.