Постинг
13.02.2009 18:09 -
Инцестни комплекси
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 5059 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2015 16:33
Прочетен: 5059 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 16.01.2015 16:33
Едиповият комплекс се състои в желанието на всяко момче да осъществи сексуален контакт с майка си. Пречка пред осъществяването на това сексуално желание обаче е бащата, и момчето се стреми да премахне тази пречка. Детето усеща, че бащата в никакъв случай няма да позволи да се осъществи това желание, и ще му попречи като го накаже. Наказанието, разбира се, ще бъде такова, което ще попречи на осъществяването на желанието, а именно наказанието ще се изразява в кастрирането на детето. Т.е. в детската психика се появява представата за кастрация от страна на бащата. Разбира се този класически начин на обяснение звучи налудно и част от исторически унаследено вербално преставяне на комплексите в класическия стил на Фройд.
Момчетата изпитват страх, че ще бъдат наказани ("кастрирани") от бащите си за тайната им любов към майката. За да отпадне страхът от кастрация, трябва този конфликт да бъде разрешен. За да избегнат конфликта, към 6-7-годишна възраст момчетата потискат /изместват от съзнанието си/ сексуалните желания към майката, и започват да се идентифицират безсъзнателно с бащата първо поведенчески, а по-късно - приемайки неговите черти и ценности. Тази идентификация се нарича "идентификация с агресора" и в резултат на нея момчето придобива голямо количество ценности, морални норми, модели за мъжко поведение.Окончателното подтискане на желанието за сексуален контакт с майката може да стане едва в началото на следващия възрастов период - латентния период. По този начин се разрешава "Едиповия комплекс". Неразрешеният "Едипов комплекс" при момчетата има пряка връзка с мъжката хомосексуалност.
Комплекс на Електра От началото на фаличния стадий момичетата осъзнават, че нямат пенис, както техните братя и баща, и в тях се появява завист към пениса и желание да имат пенис.
Завистта към пениса е аналог на страха от кастрация при момчетата на същата възраст /поради тази причина Фройд е най-омразната личност за феминисткото движение/.
Момичетата започват да изпитват възмущение, че майка им ги е родила без пенис /или е отнела пениса им наказвайки ги за някакво прегрешение/, и започват да показват враждебност към майката и желание да обладават бащата. С течение на времето /към 6- 7-годишна възраст/ момичетата започват да подтискат привързаността си към бащата заради неговата недостъпност и се идентифицират с майката, приемайки нейните ценности и по този начин получавайки символичен достъп до бащата /което пък увеличава шансовете им някой ден да се омъжат за човек, приличащ силно на бащата/.
По този начин при момичетата се разрешава т.нар. "Комплекс на Електра", който е разновидност на "Едиповия комплекс" при момчетата. Така или иначе обаче супер-егото на жените е развито в по-малка степен поради чувството за непълноценност, което изпитват заради липсващия им пенис.
По-късно някои жени изпитват силно желание първото им дете да бъде момче,
което се тълкува в психоанализа като желание за заместване на липсващия пенис.
Поради тази своя идея Фройд е една от най-омразните личности за феминисткото движение. Една от неговите най-известни последователки - Карен Хорни - възмутено отказала да се съгласи с тази идея, и създала по-късно своя разновидност на психоанализа, в съответствие с която не жените завиждат на мъжете за наличието на пенис, а обратно - мъжете завиждат на жените за това, че нямат такъв полов орган като жените.
"Комплексът на Електра" протича по-безпроблемно и по-малко конфликтно,
отколкото "Едиповият комплекс" при момчетата. Неразрешеният "Комплекс на Електра" при момичетата е свързан пряко с появата по-нататък на чувство за сексуална вина.
Неразрешените своевременно детски комплекси Фройд разглежда като причина за поява на неврози по-късно. Чрез идентификацията с ценностите на родителя от същия пол детето безсъзнателно усвоява моралните правила в обществото. Тези именно морални правила представляват третия компонент на психиката, а именно т.нар. от Фройд "Свръх-аз".
Едиповият комплекс се състои в желанието на всяко момче да осъществи сексуален контакт с майка си. Пречка пред осъществяването на това сексуално желание обаче е бащата, и момчето се стреми да премахне тази пречка. Детето усеща, че бащата в никакъв случай няма да позволи да се осъществи това желание, и ще му попречи като го накаже. Наказанието, разбира се, ще бъде такова, което ще попречи на осъществяването на желанието, а именно наказанието ще се изразява в кастрирането на детето. Т.е. в детската психика се появява представата за кастрация от страна на бащата.
Момчетата изпитват страх, че ще бъдат наказани ("кастрирани") от бащите си за тайната им любов към майката. За да отпадне страхът от кастрация, трябва този конфликт да бъде разрешен. За да избегнат конфликта, към 6-7-годишна възраст момчетата потискат /изместват от съзнанието си/ сексуалните желания към майката, и започват да се идентифицират безсъзнателно с бащата първо поведенчески, а по-късно - приемайки неговите черти и ценности. Тази идентификация се нарича "идентификация с агресора" и в резултат на нея момчето придобива голямо количество ценности, морални норми, модели за мъжко поведение.
Окончателното подтискане на желанието за сексуален контакт с майката може да стане едва в началото на следващия възрастов период - латентния период. По този начин се разрешава "Едиповия комплекс". Неразрешеният "Едипов комплекс" при момчетата има пряка връзка с мъжката хомосексуалност.
"Комплекс на Електра".
От началото на фаличния стадий момичетата осъзнават, че нямат пенис, както
техните братя и баща, и в тях се появява завист към пениса и желание да имат пенис.
Завистта към пениса е аналог на страха от кастрация при момчетата на същата възраст /поради тази причина Фройд е най-омразната личност за феминисткото движение/.
Момичетата започват да изпитват възмущение, че майка им ги е родила без пенис /или е отнела пениса им наказвайки ги за някакво прегрешение/, и започват да показват враждебност към майката и желание да обладават бащата. С течение на времето /към 6- 7-годишна възраст/ момичетата започват да подтискат привързаността си към бащата заради неговата недостъпност и се идентифицират с майката, приемайки нейните ценности и по този начин получавайки символичен достъп до бащата /което пък увеличава шансовете им някой ден да се омъжат за човек, приличащ силно на бащата/.
По този начин при момичетата се разрешава т.нар. "Комплекс на Електра", който е разновидност на "Едиповия комплекс" при момчетата. Така или иначе обаче супер-егото на жените е развито в по-малка степен поради чувството за непълноценност, което изпитват заради липсващия им пенис.
По-късно някои жени изпитват силно желание първото им дете да бъде момче, което се тълкува в психоанализа като желание за заместване на липсващия пенис.
Поради тази своя идея Фройд е една от най-омразните личности за феминисткото движение. Една от неговите най-известни последователки - Карен Хорни - възмутено отказала да се съгласи с тази идея, и създала по-късно своя разновидност на психоанализа, в съответствие с която не жените завиждат на мъжете за наличието на пенис, а обратно - мъжете завиждат на жените за това, че нямат такъв полов орган като жените.
"Комплексът на Електра" протича по-безпроблемно и по-малко конфликтно,
отколкото "Едиповият комплекс" при момчетата. Неразрешеният "Комплекс на Електра" при момичетата е свързан пряко с появата по-нататък на чувство за сексуална вина.
Неразрешените своевременно детски комплекси Фройд разглежда като причина за поява на неврози по-късно. Чрез идентификацията с ценностите на родителя от същия пол детето безсъзнателно усвоява моралните правила в обществото. Тези именно морални правила представляват третия компонент на психиката, а именно т.нар. от Фройд "Свръх-аз".
В най-общ план "Едиповият комплекс" може да се разглежда като конфликт между детето е единия родител. Той възниква при бруталното отсъствие на добър възпитателен модел и пример за подражание.
Момчетата изпитват страх, че ще бъдат наказани ("кастрирани") от бащите си за тайната им любов към майката. За да отпадне страхът от кастрация, трябва този конфликт да бъде разрешен. За да избегнат конфликта, към 6-7-годишна възраст момчетата потискат /изместват от съзнанието си/ сексуалните желания към майката, и започват да се идентифицират безсъзнателно с бащата първо поведенчески, а по-късно - приемайки неговите черти и ценности. Тази идентификация се нарича "идентификация с агресора" и в резултат на нея момчето придобива голямо количество ценности, морални норми, модели за мъжко поведение.Окончателното подтискане на желанието за сексуален контакт с майката може да стане едва в началото на следващия възрастов период - латентния период. По този начин се разрешава "Едиповия комплекс". Неразрешеният "Едипов комплекс" при момчетата има пряка връзка с мъжката хомосексуалност.
Комплекс на Електра От началото на фаличния стадий момичетата осъзнават, че нямат пенис, както техните братя и баща, и в тях се появява завист към пениса и желание да имат пенис.
Завистта към пениса е аналог на страха от кастрация при момчетата на същата възраст /поради тази причина Фройд е най-омразната личност за феминисткото движение/.
Момичетата започват да изпитват възмущение, че майка им ги е родила без пенис /или е отнела пениса им наказвайки ги за някакво прегрешение/, и започват да показват враждебност към майката и желание да обладават бащата. С течение на времето /към 6- 7-годишна възраст/ момичетата започват да подтискат привързаността си към бащата заради неговата недостъпност и се идентифицират с майката, приемайки нейните ценности и по този начин получавайки символичен достъп до бащата /което пък увеличава шансовете им някой ден да се омъжат за човек, приличащ силно на бащата/.
По този начин при момичетата се разрешава т.нар. "Комплекс на Електра", който е разновидност на "Едиповия комплекс" при момчетата. Така или иначе обаче супер-егото на жените е развито в по-малка степен поради чувството за непълноценност, което изпитват заради липсващия им пенис.
По-късно някои жени изпитват силно желание първото им дете да бъде момче,
което се тълкува в психоанализа като желание за заместване на липсващия пенис.
Поради тази своя идея Фройд е една от най-омразните личности за феминисткото движение. Една от неговите най-известни последователки - Карен Хорни - възмутено отказала да се съгласи с тази идея, и създала по-късно своя разновидност на психоанализа, в съответствие с която не жените завиждат на мъжете за наличието на пенис, а обратно - мъжете завиждат на жените за това, че нямат такъв полов орган като жените.
"Комплексът на Електра" протича по-безпроблемно и по-малко конфликтно,
отколкото "Едиповият комплекс" при момчетата. Неразрешеният "Комплекс на Електра" при момичетата е свързан пряко с появата по-нататък на чувство за сексуална вина.
Неразрешените своевременно детски комплекси Фройд разглежда като причина за поява на неврози по-късно. Чрез идентификацията с ценностите на родителя от същия пол детето безсъзнателно усвоява моралните правила в обществото. Тези именно морални правила представляват третия компонент на психиката, а именно т.нар. от Фройд "Свръх-аз".
Едиповият комплекс се състои в желанието на всяко момче да осъществи сексуален контакт с майка си. Пречка пред осъществяването на това сексуално желание обаче е бащата, и момчето се стреми да премахне тази пречка. Детето усеща, че бащата в никакъв случай няма да позволи да се осъществи това желание, и ще му попречи като го накаже. Наказанието, разбира се, ще бъде такова, което ще попречи на осъществяването на желанието, а именно наказанието ще се изразява в кастрирането на детето. Т.е. в детската психика се появява представата за кастрация от страна на бащата.
Момчетата изпитват страх, че ще бъдат наказани ("кастрирани") от бащите си за тайната им любов към майката. За да отпадне страхът от кастрация, трябва този конфликт да бъде разрешен. За да избегнат конфликта, към 6-7-годишна възраст момчетата потискат /изместват от съзнанието си/ сексуалните желания към майката, и започват да се идентифицират безсъзнателно с бащата първо поведенчески, а по-късно - приемайки неговите черти и ценности. Тази идентификация се нарича "идентификация с агресора" и в резултат на нея момчето придобива голямо количество ценности, морални норми, модели за мъжко поведение.
Окончателното подтискане на желанието за сексуален контакт с майката може да стане едва в началото на следващия възрастов период - латентния период. По този начин се разрешава "Едиповия комплекс". Неразрешеният "Едипов комплекс" при момчетата има пряка връзка с мъжката хомосексуалност.
"Комплекс на Електра".
От началото на фаличния стадий момичетата осъзнават, че нямат пенис, както
техните братя и баща, и в тях се появява завист към пениса и желание да имат пенис.
Завистта към пениса е аналог на страха от кастрация при момчетата на същата възраст /поради тази причина Фройд е най-омразната личност за феминисткото движение/.
Момичетата започват да изпитват възмущение, че майка им ги е родила без пенис /или е отнела пениса им наказвайки ги за някакво прегрешение/, и започват да показват враждебност към майката и желание да обладават бащата. С течение на времето /към 6- 7-годишна възраст/ момичетата започват да подтискат привързаността си към бащата заради неговата недостъпност и се идентифицират с майката, приемайки нейните ценности и по този начин получавайки символичен достъп до бащата /което пък увеличава шансовете им някой ден да се омъжат за човек, приличащ силно на бащата/.
По този начин при момичетата се разрешава т.нар. "Комплекс на Електра", който е разновидност на "Едиповия комплекс" при момчетата. Така или иначе обаче супер-егото на жените е развито в по-малка степен поради чувството за непълноценност, което изпитват заради липсващия им пенис.
По-късно някои жени изпитват силно желание първото им дете да бъде момче, което се тълкува в психоанализа като желание за заместване на липсващия пенис.
Поради тази своя идея Фройд е една от най-омразните личности за феминисткото движение. Една от неговите най-известни последователки - Карен Хорни - възмутено отказала да се съгласи с тази идея, и създала по-късно своя разновидност на психоанализа, в съответствие с която не жените завиждат на мъжете за наличието на пенис, а обратно - мъжете завиждат на жените за това, че нямат такъв полов орган като жените.
"Комплексът на Електра" протича по-безпроблемно и по-малко конфликтно,
отколкото "Едиповият комплекс" при момчетата. Неразрешеният "Комплекс на Електра" при момичетата е свързан пряко с появата по-нататък на чувство за сексуална вина.
Неразрешените своевременно детски комплекси Фройд разглежда като причина за поява на неврози по-късно. Чрез идентификацията с ценностите на родителя от същия пол детето безсъзнателно усвоява моралните правила в обществото. Тези именно морални правила представляват третия компонент на психиката, а именно т.нар. от Фройд "Свръх-аз".
В най-общ план "Едиповият комплекс" може да се разглежда като конфликт между детето е единия родител. Той възниква при бруталното отсъствие на добър възпитателен модел и пример за подражание.
Вълнообразно
Легализация на кръвосмешението искат евр...
ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТ: УЗАКОНЯВАНЕ НА КРЪ...
Културни особености – инцестът в Исляма
ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТ: УЗАКОНЯВАНЕ НА КРЪ...
Културни особености – инцестът в Исляма
Няма коментари
Търсене
