Ако приемем Акта като символ на личните желания в незаконната им светлина, товара на Нерон като отговорен за империята и собствения си трон в пълната сложност на заемания от него смазващ пост и Октавия като символ на законността - отхвърлена, самоубита, съдейки по фактите - надделява закона на авторитарността - властта е давала неограничен задоволяващ импулс на императора и същото време като една неблагодарна любовница всеки път когат е бил на върха, същата тази власт непрекъснато му е изневерявала. Изневерявала е и майка му Агрипина, и съветника и учителя Сенека, които са играели ролята на съюзници, но в действително ги възприема като врагове, защото невъзможността на неговия слаб характер и силна неуравновесена емоционалност са го карали да бъде с характер на дете - всеки който е реагирал обективно, а не според неговите собствените желания е бил своеобразен враг и подтисник на желанията на властелина - властта е бреме, непосилно но магнетично - като безпомощност, като старост, като импотенция - колкото повече си мислят че властелините държат непоклатимо юздите, толкова по клатещ се оказва стола от претендентите за същата тази власт - тежко и горко на честта да си цезар. Осъзнавайки невъзможността да задържи властта с почтени и честни средства заради естеството на своите противници, Нерон постъпва и принуден да го прави също както своите опоненти - безкруполните сенатори. Всъщност не той е бил чудовище - целия Рим е бил чудовищен, а сенаторите са били главите на стоглавата римка кучка - животът в Рим е бил чудовищен, зъл, противен, подъл, долен, развратен - поетник за това е останалия да се издига и до днес Колизеум - а всичко това е приписвано на странностите и слабостта на Нерон.
Октавия е олицетворявала също мъртвото начало у Нерон - законното начало - в нейния символ се вплитат и образите на Агрипина и Сенека - акушерите на злото у Нерон и у самия Рим - те са само акушери без да могат да помогнат на политическата система на Рим. 
И всичко това е още по-жалко когато асимилираме факта, че Нерон е упорствал в зверствата главно от добрите намерения да промени света и системата на Рим - да го промени чрез всички средства и чрез философските мотиви на Сенека дори - но този завиден реформатор просто не е улучил средата, времето и обществото в което да се роди. Истината е, че наистина е парадоксален факта как съдбата го въздига на престола - като лъч на случайността. Но е време тягостният и нечестен образ за уродливостта на Нерон да бъде свален и същия този образ да се припише на ужасното време в което е живял и на желязно-безчувствената система, която е управлявал и която сама е алиенирала своите слаби звена - дори и своя собствен император.


Как ва ужасна несправедливост смесена с оскъдната фактологическа и историческа истина.

saglasna sam s teb