Стоиш до мен,
светът е празен в нашите очи,
само ний сме пълни като есен,
с пенлива кръв, 
с души разпънато копнежни,
с тела изпълнени със сладки надежди,
с гърди вълнуващи се от дихание взаимно,
че твоя дъх диханен хем ме топли,
хем душата ми със хлад повява
и тръпна аз като при студ неземен,
защото никъде в природата ни няма
две души да слеят хем телата,
хем двата духа,
моя любима.
Така студът в диханието се явява,
за да запази двата духа цели, живи.
Аз галя с поглед твойто тяло-дреха,
обличам го в желания фламантни
и порочни, и влагата от теб струи,
тъй нужна за растежа и цъфтежа 
на цветята във полята.
Какъв е смисълът пороците вода от нас
тъй-лесно да добиват 
и сенки на копнежи нежно да ни правят.
Аз виждам в моите пороци сила
когато си до мен
и нека да се стича нашта влага
по краката.
Стоиш до мен,
светът е празен в нашите очи,
аз дишам и очи затварям,
за да те видя ясно - там във празний свят,
отново вдишвам със затворени очи
и после пак отново те поглеждам,
ти пак ще пълниш моята вселена 
във празния околен свят.

 

определно могат да погубят нечия душа!
Поздравления!

благодаря - колко мило но и страшно - да се откажем ли тогава да живеем копнеейки

Светът е пълен в твоите очи,
чрез теб го пия и го вдишвам...
Понякога студа навън горчи,
подслаждам го с целувки вишневи...
Поздрав!
Теди

kolko interesna i valnuva6ta iliustraciq kam stiha!!!
geri:-)

4e e kapka v okeana,
i edvali moje da spre valnite da se razbivat v brega !
Bi mogal svetat da stane malko po drug ,no v pove4eto slu4ii vednaj iahnali valnata li4nosti se opitvat da ia nadsko4at ....

нещо ни е останало на този свят- да мечтаем....