Теорията на Енгелс твърди, че месото е довело до появата на човека. Ако в това изявление се има предвид австралопитека, архантропа и палеоантропа то това без съмнение е така. Съществени изменения в биологичните и социалните проявления се осъществяват на нивото на неоантропа - при него възниква не просто откъслечна съзнателна дейност, но се формира и самото съзнание в неговата пълна и завършена форма, когато човек оформя своята широка социална структура на племенно-социалната си организация.
И ето как се опитвам да дам пояснение около събитията на неоантропа. При липса на промени в статуквото, липсва и промяна в равновесието. Взаимотношенията хищник жертва определят монотонност на техния характер - жертвата се специализира в бягството, а хищника  се специализира в гонитбата. Ако допуснем, че в началото на своето развитие неоатропите са наследили същото количество съзнателни зачатъци, както те са били и при палеоантропите, то тези съзнателни зачатъци са довели до по-успешното ловуване и бавното и прогресивно ловуване на неоантропите за сметка  на непрекъснато намаляващите популации от животни за ловуване в степите на Европа и Азия. Разселването от Африка през Предна Азия към Европа и Азия е естествено процес на заемане на свободните телитории, а не съзнателно задвижван процес. Главните моменти в ловуването са зависели от видовия състав на местни фауни, но главно от достъпността и многобройността на най-доминиращите видове със преминаване от монотипно ловуване към разширяване на ловуваните видове животни. Прогресивно еволюиране са получили техниките на убиване, ловуване, издебване, въоръжение. Едва след спадане драстично броя на ловуваните животни, се е стигало до закономерна миграция на ловците. Прогресивното изтребване на видовете за месо е насочвало неоантропите и към растителни източници на храна. Драстичното намаляване на популациите от животните за месо от преди 10000 години и по специално от преди 5000 години, довежда до трайно насочване към земеделието като източник на растителна храна.
Именно смяната на храната от месен към растителен произход и все по-трудното намиране на енергийни източници довежда до същинската поява на интелекта у човека с образуването на многобройни асоциативни центрове и връзки между отделните мозъчни центрове. Точната поява на човешкият интелект е трудно да се определи, но то може да се свърже малко преди и непосредствено по време на смяната на типа хранене у човека. Това е гигантска крачка в биохимичното развитие на човешкия организъм с драстична промяна на ензимни системи и метаболитни пътища. Опит за датиране на поява на пълноценен и високоорганизиран интелект при човека над 50 IQ може да се датира между 100 000 и 20 000 г.пр.н.е.