Ода за Марица под нощните прожектори на Хисаря

Dimitar Georgieff-Dakov



Нима Марица - мойта родна майка,

по-клета е от Нил - прочутата река,

нима не е изкърмила сърца юнашки

в котела речен свой - пленителен до болка.

Нима във този свят и тя не стича се

по волята на Бога всемогъщи.

Аз виждам в свят един проникновен,

където ти си повече от Нил,

Марице - моя майко

в сърцето ми човешко и синовно.

Стихът ти ми хареса. Любовта към една река също е любов. За някои необяснима, но за други велика.
Желая ти приятни тврочески мигове "на брега на тихата Марица". Поздрави от тук, откъдето минава нейната посестрима Чая, за да тръгнат заедно на юг!