Сълза за теб отронвам,
читателко случайна,
за твойте думи,
които ме разпъват
и ме извисяват
и финно пак ме нараняват,
те - думите ти -
звучат толкоз неудовлетворено,
сякаш аз съм главния виновник,
нека бъде така,
дири виновници безброй,
самата себе си прави светец
и погледни света в анфас,
сякаш ти не си фантомас.

Докосвам твоето лице нежно,
изтривам сълзата топла,
опитвам се да е без желание грешно,
а дали ще го мога?
Не бъди тъжен приятелю мой
намери в душата покой
и не тъжи
така съдбата уви,
прави си с нас шеги,
за мен лошо не съди
и не ме кори
не търся вина навред
а само където е на ред
на светец не се правя,
но приятелството да запазя
със всички сили
се старая!