Пише и тайно, и явно душата ми,
със свойто мастило от скръб и любов,
пише само на бели листове празни,      
с йероглифите ми тайни и с изглед нов.

Това е душата ми - къс в летежа на грешника,
със своите диви круши и стипчиви глогини,
нека изплаква се тя пред листа - изповедника,
преди да е стигнала до края на помена.

Само тук ще остана безгрешен,
пред Вас, мойте листи приятели,
тук няма случките предателски,
тук няма братски забити ками.