Не си вопъл или стон,
ти си нежен океан,
не си усмивка и блян,
ти си сладка утрин,
не си  тяло или длан,
ти си безжалостен огън,
не си ти нощ или ден,
ти си остров самотен,
не си дом или песен,
ти си планински стан,
ти нямаш дух, а вятър,
пял в листите от клен,
ти нямаш мен, а докер,
пренесъл твоя товар,
ти си планински хотел
със вихрушка пометен,
ти си планински вулкан
със негов връх пожертван,
ти си и бурята в низ,
от която напълно съм
заслепен и окалян.

Много е нежно!

ВЪРХОВНО!