Дъще на Касий и на Опея,
мелодийо звучна и съвършена,
Ти, фея на прелестна дарба,
магнетична за мене остана.

С милувка ме водиш на водопада,
с поглед изпиваш ме отвъд края,
с желания пренасяш ме в рая, 
с допир ме караш да треперя.

Момиче моя ледена омая,
с надежди за тебе мечтая,
и водиш сърцето ми към безкрая.