Димитър Георгиев-Даков

Посветено на поетесата Хели Бет, пристигнала от гурбет от Аляска

Рози търсих през живота,
красотата им на аромата,
но не намерих им кивота
сред годините на суетата.

Следваха ме със тихи стъпки,
розов бе дъхът ми и съня,
и лицето ми бе розово без кръпки,
но сърце горкичко не успя.

Тичаха да се закичат на ревера,
от ръцете ми не слизаха без кръв,
даже носех ги и във тефтера
и преследваха ме с буйна стръв.

Жалко бе да ги напусна,
тези диви топчести цветя,
но раната ми не зарасна,
макар опитах се да им простя.

Умират те за обожание,
за слава и за горда чест,
красотата им е обаяние,
подминеш ли ги си злочест.

Най-драстичното мъжко сравнение ,което съм чувала е,че розата отъждествява женски полов орган.Коментарът е излишен...,но каза ми го едно "лошо момче":)