Клапите в сърцето ми кънтят,
търсят утехата на бога и човека,
но не виждат никаква надежда
да бият те сами отбой,
щом свещенния обет за вярност пред живота,
веднъж поели са го без умора.
Удрят порции кръв сърцето страстно,
сякаш на войнишки плац 
то стъпкано е безпощадно.
Обречен за сега съм на живота,
за да трупам всеки срещнат грях,
без да знам дали това е чест или злочест,
без да мога в своята посока
юздите уж свободни за себе си да удържа.
И ето днес никой не знае,
предава ли живота и смъртта
душата осмъртително безсмъртна
или пък освобождава я и я създава
в новата човешка светлина.
Но щом светът не е човешки,
на кой му трябва тази светлина.

Житейския смисъл - кой не е мислил над него ето думите за това на Джоузеф Кембъл "
Хората казват ,че онова ,коео търсим , е смисълът на живота ....Аз мисля ,че онова ,което търсим е усещането ,че сме живи ,така че нашите жинтейски преживявания ,в чисто физически план ,да намерят съзвучие със собствената ни най- дълбока същност и реалност .По такъв начин наистина да можем да усетим
екстаза от това ,че сме живи"

старите хора са казали "ада бил на земята"
но живота е толкова хубав,че понякога от забързаното ежедневие забравяме за какво живеем