Аз ще се боря за моето място в рая,
макар последен клетник да бъда,
да съграждам мрежата на черния кръстоносен паяк
в тъмния ъгъл на стаята,
който гледа моя живот като свое продължение.
Ако умра, ще умре и дяволът със мен.
Винаги ще бъда, мой рогат приятелю,
твой безволен жертвеник.
Аз ще се боря за мойто спасение,
светлината ще направя своя дом и ще живеем там.
Знам, светлината ще изгаря нежната ти и лукава кожа,
рогата ти редовно ще подрязвам,
кремове за плаж редовно ще купувам
и недей да ми се цупиш.
Знам, че си ядосан, задето не съм записан в твоя тим,
където всички са щастливци на земята.
И с мойта първа глътка си ми пращал
орисии по сляпото голямо куче,
даряваш ми подаръци и тайнствата за тъмнината.
И нека не забравяме и двамата,
когато дузината двуроги твои братя
се суетят в подправките за супата с божественото тяло.
И ако все така си жив от слънчевите бани,
мойта радост безпределна ще е.
Без твоите рога и нежна кожа
на някоя опърлена коза ще заприличаш
и твойте братя кръвни ще те добавят към курбана,
а там ще чакам и ще те питам
защо излезе толкоз твърдоглав.
Едва тогава ли ще бъдеш равен като мен,
едва тогава ли ще бъдеш прероден
и жертвата от теб за твоите кръвници
ще те накара да прогледнеш в езерото
от кръвта на твойте изкусени.