Падат сенки вихрогонни,
цял вълшебен пир от крехки листа,
вятъра любовник Пенелопа обладава,
носи страстен мириз на съблазънта,
слънцето от извори хормоните излива,
грее като нежен пост на любовта.

Подир сенките на облаците тича Пенелопа,
топъл морски бриз душата и мечтае,
и като Яворова Калиопа,
сърце копнее, забравата не знае...:-)))